Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Лурдс се замисли.

— Каза ли му за цимбала?

— Нали ме помоли да не го правя.

— Може би ще е по-добре да му кажеш.

— И че отиваме в Института „Макс Планк“ за да научим повече за търговията с роби ли?

— Да. Но засега ще е по-добре да си мълчи.

— Става. — Лесли погледна към града. — Колко време ще останем тук?

— Тръгваме за Лайпциг веднага. Хале е на по-малко от час път оттам, но да си вземем стаи там може да се окаже по-проблематично. А и Йосиф предупреди, че в малко градче като Хале могат да ни открият по-лесно. Уредил е всичко. На сушата би трябвало да ни чака кола.

— Професор Лурдс?

Лурдс изгледа изпитателно жената на средна възраст, която седеше на маса в откритото кафене. Пред нея имаше чаша джелато 5 5 Италиански десерт от мляко, захар, пресни плодове, ликьор и ядки, подобен на сладоледа, но без сметана. — Б.ред. във формата на цвете и украсено с бишкота.

— Познах ви от снимката, която ми прати Йосиф. — Тя отвори папката на масата и показа фотографията, която Данилович му беше направил при посещението им в дома му.

Лурдс бе уловен с чаша бренди и пура. Не приличаше на беглец нито на снимката, нито на живо, но кръвта му се смрази, когато непознатата го повика по име.

— Приликата е доста голяма — каза жената. — Красив мъж сте.

— Благодаря — отвърна Лурдс, който все още не бе дошъл на себе си.

Лесли побърза да застане до него и го хвана за ръка.

Жената погледна към Лурдс, после към Лесли. Усмихна се отново, но този път не така приятелски.

— Е, добре тогава. Йосиф ме помоли да ви предам този пакет.

Лурдс взе подадения му жълт плик.

— Вътре ще намерите ключ за кола и упътване къде да я намерите. — Тя стана и взе сладоледа със себе си. — Желая ви безопасно и ползотворно пътуване.

— Благодаря — каза Лурдс.

— И ако ви се случи да се отбиете във Венеция без детска градина, обадете ми се. — Жената му даде визитката си, обърна се грациозно и се отдалечи с такава походка, че Лурдс и Гари зяпнаха след нея.

Лурдс помириса визитката. Ухаеше на люляк.

Лесли му я отмъкна.

— Това не ти трябва, повярвай ми — каза тя, пусна картичката в най-близкото кошче за боклук и го помъкна обратно на улицата.

Лурдс не се възпротиви. Имаше фотографска памет за телефонни номера. Дори и за чуждестранните.

Лайпциг, Германия

28.08.2009

Макар досега да не беше карала по аутобаните на Германия, Наташа се показа като опитен шофьор. Лурдс не беше особено изненадан, тъй като вече я бе виждал зад волана в Москва. Гари и Лесли седяха отзад и съответно ругаеха или надаваха викове, докато Наташа превключваше от лудо на бясно темпо.

Хотел „Радисън САС Лайпциг“ се намираше в центъра на Аугустусплац. Оставиха колата на паркинга и влязоха в лобито.

— Ще отида да потвърдя резервациите — каза Лесли. — Защо не се огледате за храна?

Не бяха яли през последните няколко часа, защото спираха само за бензин. Лурдс бе готов за сериозна трапеза, но вече беше късно — минаваше единадесет — и не му се вярваше, че ще успеят да намерят отворен ресторант. Страховете му се потвърдиха, когато младата служителка заговори:

— Боя се, че ресторантът — градина е затворен — каза тя и се усмихна извинително. — Но заведенията в лобито работят. Предлагат ограничено меню.

— Благодаря — отвърна Лурдс. Облаците се поразсеяха. Поне нямаше да умрат от глад.

Младата рецепционистка му се усмихна.

— Уведомете ме, ако се нуждаете от нещо, сър. От каквото и да било. — И очите й проблеснаха обещаващо.

— Жените винаги ли ти се лепят така, приятел? — тихичко попита Гари, докато се отдалечаваха. — Защото ако е така, направо не ми го побира главата.

— Не — отговори Лурдс и сложи точка на тази тема.

По-късно, след като бяха погълнали предястия, ястия и десерти, Лурдс се настани в един от големите дивани и се загледа в телевизора. В лобито нямаше почти никого.

Разговорът им беше лек и доста уморен, но се въртеше около предстоящата среща с професор Йоахим Флайнхард в Института „Макс Планк“. Лурдс се беше свързал с него по пътя, уговорката им бе да се срещнат на сутринта.

— Добре — каза Лесли. — За днес ми е предостатъчно. Лягам си. Утре май се очертава нещо като почивен ден.

— Възможно е — каза Лурдс. — Това е проучване. А човек никога не може да каже кога ще приключи едно проучване.

Лесли го потупа по рамото.

— Имам ти вяра. Професор Хапаева е вярвала, че ти ще решиш въпроса за произхода на цимбала. Аз също мисля, че сме в добри ръце.