Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— По дяволите! — възкликна Лесли. — Това пък защо го направи?

Лурдс изтича към Наташа, която бе коленичила и пребъркваше джобовете на мъжа.

— Какви ги вършиш? — остро попита той.

Наташа извади мобилния телефон на жертвата си и го подхвърли на Лурдс.

— Държеше ви под око.

Лурдс се олюля. В живота на беглеца явно имаше страшно много неща, за които не беше и подозирал. А нямаше почти никакво време за учене.

Огледа улицата. Неколцина пешеходци пресякоха на отсрещната страна, за да заобиколят по-отдалеч сцената.

— Можеше да избереш и по-видно място за засади — каза Лесли.

— Разговаряше с някого по телефона. — Наташа извади портфейла на мъжа, прибра го в джоба си и откри тесте снимки в джоба на ризата му. Разпери ги като карти. Лурдс и Лесли видяха върху тях собствените си физиономии и лицето на Наташа.

— Няма съмнение, че ви е търсил — каза Виктор. — Да вървим. Трябва да се махаме оттук.

Наташа остави проснатия в безсъзнание.

— Познаваш ли го? — попита тя.

Виктор поклати глава и тръгна към страничната уличка.

Наблизо проехтяха изстрели. Полицейските сирени не закъсняха. Лурдс и останалите вече се движеха бързо през доковете.

„Лъкатушеща звезда“ отплаваше за Южна Америка. Много пиратски кораби го правеха. Съвременните пирати плаваха под различни знамена, но най-удобни им бяха флаговете от Южна Америка. Изумително много южноамерикански страни без излаз на море поддържат огромни флотилии по цял свят.

За да бъде корабът му официално признат за част от националния флот, собственикът трябваше просто да плати такса в съответната държава. В резултат той получаваше международна закрила, привилегии и права. Полицията на други страни не можеше да се качи на борда без основателна причина, освен ако не желае да предизвика международен скандал.

Виктор ги запозна набързо с първия помощник-капитан — мъж към четиридесетте с брада катинарче. Казваше се Яков Ойстрах и годините в морето бяха оставили белезите си по лицето му.

— Добре дошли на борда — поздрави ги Ойстрах, докато дебелият плик, който му даде Виктор, изчезваше под куртката му.

— Трябва да слезем под палубата, колкото се може по-бързо. Предчувствам неприятности — каза Лурдс.

— Изстрелите ли? — повдигна вежда Ойстрах.

— Може да са заради нас. Търсят ни.

— Ама разбира се — каза първият помощник. — Нали затова тръгвате с нас?

— Така е — отвърна Наташа и сръга Лурдс, за да го накара да се размърда.

— Тук няма да има неприятности, професор Лурдс — каза Ойстрах. — Имаме пълното право да защитаваме кораба си и всички на борда. Стъпите ли на палубата, на практика се озовавате в друга страна. Ще им трябва специално разрешение, за да ви приберат. С капитана научихме, че преследвачът ви не разполага с такова.

— Точно така — рече Наташа.

Лурдс се вкопчи във въжените перила на подвижното мостче и тръгна нагоре по стръмния наклон. На няколко пъти се озърна през рамо.

В една алея между пристанищните складове се бяха скупчили няколко полицейски коли. Суматохата привлече тълпа зяпачи.

Няколко мига по-късно, задъхан от дългото катерене, Лурдс застана на кърмата и погледна назад към доковете. Радиостанцията на един моряк от екипажа изпращя на няколко крачки от него. Чу се бърза руска реч и Лурдс долови достатъчно от разговора, за да разбере, че морякът подслушва полицията.

— Разбрахте ли какво става? — попита го Лурдс на руски.

Набитият сивокос мъж сви рамене.

— Застреляли някакви полицаи.

— Професор Лурдс — обади се Ойстрах. — Ако нямате нищо против, бих посъветвал вас и приятелите ви да се приберете колкото се може по-скоро. Тук сте прекалено на показ.

— Прав е — каза Наташа. — Ако Галардо е твърдо решен, един снайперист на някой покрив може да сложи край на търсенето на звънеца.

— Кой е Галардо? — попита Лесли.

— Човекът, който ни гони от Москва.

— Как…

Ойстрах ги подбра като деца.

— Стига приказки. Ще говорите долу в камбуза.

Лурдс тръгна неохотно.

Галардо се движеше почти тичешком. Ди Бенедето бързаше редом с него, останалите ги следваха на няколко крачки разстояние. Галардо изруга. Беше разкрит. Полицията знаеше кой е.

За щастие навремето беше работил с търговци от черния пазар, които въртяха бизнес и в Одеса. Имаше къде да се скрие. Сега се беше насочил към едно от тези скривалища.

Барът беше специално за моряци. На прозорците му бяха окачени неонови надписи.

Галардо изкачи няколко стъпала и влезе в тъмното задимено помещение. Неколцина посетители висяха на бара, прегърнали бутилките си. Окачените по ъглите телевизори предаваха спортни програми.