Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Ще трябва да поемем към Лайпциг колкото се може по-скоро, стари приятелю — обърна се Лурдс към Данилович.

— И да се откажете толкова бързо от гостоприемството ми? — изненадано го погледна домакинът.

— Ако обстоятелствата бяха други…

Данилович вдигна ръка и се усмихна.

— Не се обиждам. Разбирам положението ти. Въпросът вече е уреден. Утре сутринта Виктор ще ви качи на един кораб, където съм ви осигурил места.

— Благодаря — каза Лурдс.

— А дотогава да се насладим на останалото от това чудесно бренди и да поговорим за миналите времена.

Пристанище Иличовск

Одеска област, Украйна

24.08.2009

— Къде си, Наташа? — Иван Черновски звучеше спокойно, но тя го познаваше от дълго време и знаеше, че това далеч не е така.

— В Иличовск. — Не го излъга. Той разпознаваше лъжите й със същата лекота, с която тя разпознаваше неговите.

Пристанищният район беше задръстен от стоки. На двадесет километра от самата Одеса и второ по големина пристанище в областта, Иличовск бе възникнал около доковете като основно седалище на компания „Черноморски превози“. Кораби от всякакъв вид и размери стояха на котва при кейовете или бавно пореха водите. Докери товареха и разтоварваха стоки.

— Какво правиш там?

— Търся убиеца на сестра си. Обадих се с надеждата, че можеш да ми помогнеш.

— Съдебните медици намериха стар куршум в тялото на мъжа — каза Черновски. — Явно е бил раняван преди и не е имал достъп до лекарска помощ. Раната в крайна сметка зараснала, но куршумът останал вътре.

— Прилича ми на случая с убийството на Карпов — каза Наташа.

— Да. Куршумът беше от оръжието на един от стрелците на мафията — продължи Черновски. — Щом го идентифицирахме, отидох да видя стрелеца.

Погледът на Наташа продължи да броди наоколо. Лесли се беше върнала при Лурдс и Гари, но някакъв друг мъж стоеше само на няколко метра от нея.

Беше мърляв. Носеше ниско нахлупен каскет и леко карирано яке. Случайният минувач би могъл да го вземе за докер. Наташа забеляза хубавите обувки на краката му и разбра, че мъжът не работи на пристанището, макар да бе облечен като докер. Черновски я беше научил да гледа в краката на хората. Те често се преобличаха преди или след като извършат нещо незаконно, но рядко се преобуваха.

Мъжът стоеше до един контейнер, който чакаше да бъде натоварен, отпиваше от картонена чашка и от време на време кимаше на минаващите докери. Освен това говореше по мобилен телефон. Малцина докери можеха да си позволят подобни играчки.

— Онзи разпозна мъртвеца като един от екипа, който опитал да открадне нелегална пратка антики от Ирак по време на войната. Разговарях с някои от уличните търговци, които предлагат подобни неща. Пуснах им и снимката на убития. Името му е Юрий Карстев.

— Нищо не ми говори. — Знаеше, че Черновски очаква отговор от нея.

— Може би ще говори нещо на професора.

— Ще го питам. — Знаеше също, че Черновски искаше да се увери, че все още пътуват заедно.

— За този Карстев се знае, че е работил за тип на име… — отново зашумоляха хартии, докато Черновски преглеждаше бележките си, — … Галардо. Патрицио Галардо.

— И това нищо не ми говори.

— Името си има цяла история. — Черновски пое дълбоко дъх.

Мъжът, който следеше Лурдс и групата му, прибра телефона в джоба си и запали цигара. Стомахът на Наташа се поотпусна. Когото и да чакаше онзи, явно още не беше в района.

Без да го изпуска от очи, Наташа бързо заговори на Черновски.

— Зная, че искаш да ме задържиш колкото се може повече, Иван. Ако бях на твоето място, бих сторила същото. Проблемът е, че сме уязвими. И ми се струва, че преследвачите ни всеки момент ще се появят. Така че ще е най-добре да ми кажеш каквото знаеш.

Черновски се поколеба. Наташа заподозря, че непознатият дори се опитва да подслушва разговора й.

— Патрицио Галардо е крайно лош тип, Наташа — каза Черновски. — Крадец и убиец.

— За себе си ли работи, или за някой друг?

— И двете. Работи на парче. Специализирал се е в незаконно придобиване на антики.

— За кого работи?

— Засега не съм открил нищо конкретно. Ще продължа да търся.

— Моля те, направи го — каза Наташа. — Ще се обадя отново при първа възможност.

— Откъде?

— Ще те уведомя. Очертава ни се доста път. Благодаря ти, Иван.

— Пази се, Наташа. Надявам се да те видя жива и здрава в най-скоро време.

Тя окачи слушалката и пресече улицата. Време беше да се погрижи за наблюдателя.