Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Околностите на Одеса, Украйна

23.08.2009

— Това пък откъде се появи? — попита Лесли.

Лурдс се усмихна на наивността на младата жена. Макар и да минаваше за „светски“ телевизионен журналист (и вероятно беше пътувала доста), за нея светът си оставаше едно голямо и невъобразимо място. Беше видяла от него много по-малко, колкото й се струваше.

Пазарът на Седми километър беше свърталище на черния пазар, напълно отдаден на капитализма. Заемаше площ от близо осемдесет хектара и бе осеян със стоманени товарни контейнери, превърнати в сгради. Между тях се виеха претъпкани с хора тесни улички.

Контейнерите идваха от цял свят. Варираха от шестметрови кутии до шестнадесетметрови чудовища. Търговците държаха там стоките си и често живееха в тях. Имаше нови и стари, с всички цветове на дъгата. Повечето бяха долепени и свързани помежду си.

Приличаха на малки метални сгради с реклами и тротоари, понякога натрупани на два-три етажа. Пред тях имаше камиони и коли, на които непрекъснато товареха и разтоварваха стоки. Чуваха се гласове на всевъзможни езици. По „улиците“ бяха монтирани лампи, за да попречат на мрака да спре търговията.

Лурдс бе уморен и схванат от пътуването, продължило близо двадесет и шест часа, но това не му попречи да влезе в ролята на туристически гид и наставник едновременно. Старецът, който ги беше докарал, незабавно бе поел обратно към Москва.

— Добре дошли в Пазара на Седми километър — махна той към сложната плетеница контейнери. — Първоначално той се е намирал в очертанията на Одеса, но след падането на Берлинската стена през осемдесет и девета и нашествието на капитализма в района броят на търговците се увеличил.

— Направо невероятно — каза Лесли.

Гари снимаше с ръчната си камера.

— Внимавай с това нещо — нареди Наташа.

— Защо? — той прибра камерата в чантата, която висеше на рамото му. — Не позволяват ли на туристи да снимат?

— Позволяват, но някои от търговците са незаконни — обясни Лурдс.

— Мнозина от тях са търсени от полицията и службите на различни страни — каза Наташа, като си отваряше очите на четири. Въпреки че бяха пътували цяло денонощие, тя изглеждаше отпочинала и готова за път. — Ако някой от тях реши, че си пратен да ги шпионираш, могат да се опитат да ни прережат гърлата.

— О. — На Гари определено не му се понрави подобна перспектива.

— Когато започнал да се разраства, пазарът бил преместен извън града — каза Лурдс. — Просто защото станал много печеливш. Разположил се тук — на седем километра от Одеса.

— Откъдето е и името му — каза Лесли.

— Точно така. — Лурдс поведе групата. Минаха покрай контейнери, предлагащи азиатска електроника и туристически стоки, както и високотехнологични западни продукти ментета. — Тук има над шест хиляди магазина, които плащат хиляди долари наем на месец. Само от даването на места под наем се печелят огромни суми, а оборотът надхвърля двадесет милиона долара.

— Двадесет милиона на година ли? — попита Лесли.

Лурдс й се усмихна.

— Двадесет милиона на ден.

Лесли спря на едно кръстовище и се огледа във всички посоки. Безброй посетители задръстваха уличките и се пазаряха с продавачите.

— Имало е опити пазарът да се затвори, след като започнал да расте — каза Лурдс. — Но вече било твърде късно. Бил започнал да живее свой собствен живот. И продължава да расте. Но въпреки това Русия иска да закрие това място. А търговците и купувачите са готови да се вдигнат на оръжие, за да не го позволят.

— Но защо някой ще иска да закрива подобно нещо?

— Защото не могат да го контролират.

— А защо им е да го контролират?

— Заради данъците.

— Значи всички тези стоки са необложени? — Лесли спря пред един контейнер, предлагащ италиански дамски чанти. — Двадесет милиона долара на ден без нито цент данъци?

— Да. Това, което е пред теб, е в общи линии най-големият пазар в Европа. Интересно е да се отбележи, че е свърталище и на контрабандисти. Тук можеш да намериш всичко — оригинални продукти, фалшификати и нелегални стоки като муниции и наркотици. Бизнесът действа на светло просто защото никой не го спира.

Лесли разгледа една от чантите на малката маса. Лурдс знаеше, че жените не могат да подминат такива изгодни цени. Макар лично той да се съмняваше, че нещо от намиращото се на масата си заслужаваше дори и тези пари.

— Нямаме време за покупки — каза Наташа.

Лесли неохотно върна чантата.

— Къде трябва да се срещнем с приятеля ви? — попита Наташа.