Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Каквито са — посочи Рецонико.

— … и се отнасят към другите държави и религии като с равни. — Гласът на Мурани отново стана твърд. — Никой не е равен на Църквата. Сам бог ни е сложил да бъдем пастири на народите, които той ни е дал. Ние трябва да ги водим и да определяме живота им. Не можем да го правим, когато непрекъснато се отказваме от властта и престижа, които ни правят божии избраници и инструменти.

Рецонико рязко си пое дъх и издиша. Поколеба се.

— Всичко, което казваш, е вярно…

— Зная, че е вярно.

— Но…

Мурани го прекъсна.

— Стига с това „но“. Църквата е свещена, тя е и би трябвало да бъде върховната сила на земята. И всеки предмет, който контролира тази сила, принадлежи на Църквата. Свещените артефакти са наши по право и по божие благоволение.

— Светът е станал различно място, Стефано — меко каза Рецонико. — В днешно време трябва да действаме по-внимателно и предпазливо.

— Става въпрос за книги и артефакти, способни да сложат край на този свят и да положат началото на нов. Лежали са погребани незнайно колко години и са на път да се появят отново.

— Само ако сме прави относно разкопките.

— Съмняваш ли се?

— Тепърва предстои да се докаже.

Мурани се облегна назад с отвращение.

— Трябва ти вяра.

За първи път погледът на Рецонико стана леден.

— Не се самозабравяй, Стефано. Можеш да си позволяваш такъв тон с по-нисши свещеници и кардинали, но аз съм тук от името на Обществото.

Думите му донякъде стъписаха Мурани. Той обаче беше очаквал повече. Въпреки че имаше склонност към автокрация и независимост, Рецонико често вземаше ролята на галено кученце на по-старшите в Обществото на Квирин.

Преброи до десет и реши да отстъпи.

— Нямаше да бъдем в това положение, ако изборът на папа се правеше по друг начин.

— Загубена работа — каза Рецонико.

Светата колегия на кардиналите се бе разделила при избора. Всяка фракция избра свой кандидат. Двамата, от които трябваше да се избере папа и които вече бяха натоварени със свещения дълг да закрилят света от Тайните текстове, не успяха да наберат достатъчно гласове, за да спечелят. Третата фракция, която преследваше свои лични цели, беше предложила алтернатива в лицето на Вилхелм Вайерщрас. В крайна сметка заради разцеплението новият папа, който се качи на престола, не знаеше нищичко за Тайните текстове.

Всъщност Мурани не беше сигурен, че Инокентий XIV е повярвал в съществуването им, след като му е било съобщено за тях. Той изслушваше всекиго, но винаги си мълчеше. Докато накрая не избра да изпрати отец Себастиан начело на разкопките. Това — поне според преценката на Мурани — говореше страшно много.

— Прав си — рече той.

Рецонико го изучаваше известно време.

— Всичко е наред, Стефано — каза накрая той. — Ще видиш. От теб Обществото би искало да не се набиваш много на очи. Доверието на папата към нас е съвсем крехко. Особено сега. Ако беше заел престола в по̀ друго време, щяхме да сме по-сигурни във влиянието си върху него.

Мурани мълчаливо не се съгласи с това. Вилхелм Вайерщрас бе прекарал твърде много време между книгите си в библиотеките. Имаше мнение за всичко. И не се колебаеше да използва силата на поста си. Беше го показал, когато избра отец Себастиан пред останалите кандидати, които предложи Обществото на Квирин.

Показа го отново и тази сутрин, когато го изправи на килима. Мурани едва сега се досети, че това беше по-скоро предупреждение към цялото Общество на Квирин, отколкото само към него.

Внезапното прозрение го накара да осъзнае, че водите са далеч по-дълбоки и коварни, отколкото бе предполагал.

— Не се измъчвай, Стефано — каза Рецонико. — Имаш много приятели в Обществото на Квирин. Надявам се, че ще продължиш да броиш и мен като един от тях. Желая ти единствено доброто. Заедно сме във всичко това. Трябва да бъдеш по-търпелив.

— Зная. — Мурани отпи от виното си. — Но никога досега не сме били по-близко до Тайните текстове.

Рецонико кимна.

— Всички го знаем. Всичко е на мястото си. Не може да се случи нищо, което не е под наш контрол.

Това може и да е вярно, помисли си Мурани, но никой от тях не беше готов да използва тези текстове. Обществото на Квирин пазеше множество тайни. През годините то тихомълком и брутално беше убивало всеки, който се опълчваше срещу него или надничаше в хранилищата му.

Членовете му не се страхуваха да окървавят ръцете си. Нито пък Мурани.

Пазарът на Седми километър