Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Наблизо — отвърна Лурдс.

Час по-късно Лурдс стоеше и пиеше турско кафе пред магазин за американски джинси. Лесли моментално ги заклейми като ментета. Лурдс не би се усетил. Гари беше зает да заснема кадри от различни магазини и дори накара Лесли да каже няколко встъпителни и заключителни думи за проекта, който щяха да предложат на BBC.

— Сигурен ли сте, че приятелят ви ще се появи? — попита на руски Наташа.

— Йосиф каза, че ще дойде — отвърна Лурдс на английски. Не искаше Лесли и Гари да се чувстват изолирани от разговора.

Измина поредната неловка минута, която бавно се проточи до още пет.

Наташа се премести и застана пред Лурдс. За момент той си помисли, че се е обидила, но вниманието й бе насочено към някакъв млад мъж, който приближаваше. Ръката й вече бе в джоба на якето.

Нямаше съмнение накъде е тръгнал младежът. Той спря на няколко крачки от тях. И двете му ръце бяха в джобовете му. Лурдс знаеше какво държат. Погледът на младежа нито за миг не се откъсна от очите на Наташа и Лурдс реши, че новодошлият я е определил като най-опасната сред тях.

— Професор Лурдс. — Английският му беше безупречен.

— Да.

— Праща ме Йосиф Данилович.

— Някакви доказателства? — обади се Наташа.

Младежът се ухили и сви рамене.

— Тук не е място за доказване на каквото и да било. Нито пък за полицаи. Идвам да ви предложа начин да излезете от града. Вие решавате дали да приемете.

Телефонът на Лурдс иззвъня. Той вдигна. Батерията беше почти изтощена.

— Ало.

— Томас — поздрави го жизнерадостно Данилович, но в тона му се долавяше малко напрежение.

— Здрасти, Йосиф. Мисля, че току-що срещнахме твоя човек.

— Името му е Виктор — каза Данилович. — Можеш да му имаш доверие.

Лурдс знаеше, че младежът очаква обаждането. Виктор остана напълно спокоен. Наташа все още беше нащрек.

— Може би ще е по-добре да ми го опишеш — предложи Лурдс. — Напоследък нещо ни е хванала параноята.

— Разбира се. Живеем в параноични времена. — Данилович направи доста добро описание на пратеника си.

— Благодаря, Йосиф. Надявам се скоро да се видим — каза Лурдс и прекъсна връзката.

— Той ли е? — попита Наташа.

— Да. Йосиф го описа. Включително и облеклото му.

Виктор се ухили.

— Естествено, нищо не ми пречи да имам партньор, който да е опрял пистолет в главата на приятеля ви. Стига, разбира се, да последвате параноичния си начин на мислене. Но ако го направите, не ми се вярва да излезете някога от този пазар.

Лурдс вдигна раницата си и я метна през рамо.

— Да вървим.

— Този път си надминал и себе си, стари приятелю — каза Лурдс. Имаше предвид масата в трапезарията на Данилович, която буквално се огъваше от храна. Лурдс му беше гостувал няколко пъти и бе свикнал с разточителното обзавеждане в дома му.

Центърът на трапезарията се заемаше от богато украсена маса и столове, достойни за царско семейство. Стените бяха покрити с картини и навсякъде бяха разположени вази и всевъзможни колекционерски рядкости.

Данилович махна пренебрежително с ръка. Беше дребен, фин мъж с тънък мустак. Носеше скъпия си костюм с увереност и гордост.

— Реших, че щом трябва да ти уреждам бягство от Москва, то поне да бъде със стил. — Широката му усмивка разкри дупка между зъбите. — И може би със съвсем мъничък нюанс на опасност — добави той и леко раздалечи палец и показалец.

— Бих предпочел да пропусна опасността, ако нямаш нищо против — унило рече Лурдс. — Лично аз съм на мнение, че през последните няколко дни ни се насъбра предостатъчно.

На масата имаше дори табелки, показващи кой къде да седне. Лурдс и Данилович заеха главните места. Лурдс не се изненада, когато забеляза, че Данилович е настанил двете жени по-близо до себе си.

Облечени в бели ливреи сервитьори наляха вино, след което се появи готвачът да обяви менюто. Въпреки напрежението, което бе изписано по лицата им, Лурдс видя, че всички слушат прехласнати.

— Реших, че френската кухня би била подходяща — каза готвачът. — Ще започнем с лека салата, „Бьоф Буржиньон“, телешко в червено вино, охлюви „Дьо Буржон“ с магданоз и масло, бургонско фондю буржиньон, гужери и пошуз, което е мой специалитет. — Той щракна с токове и се оттегли в кухнята.

— Не разбрах всичко, но прозвуча страхотно — обади се Гари.

— Огюст е превъзходен готвач — отвърна Данилович. — Наех го от един ресторант за тази вечер.

— Не е било нужно да си създаваш толкова грижи — запротестира Лурдс.