Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— А защо Юлия е смятала, че цимбалът е от Западна Африка? — попита Лесли. — Не е бил намерен там, нали?

— Да, но е била сигурна, че е бил вносна стока и не е произведен тук. Керамиката по нищо не прилича на местните типове. Освен това някои от надписите върху цимбала са добавени по-късно. Като означение на собственика. Юлия го е отбелязала във файловете си. Надписите могат да се видят и на някои от снимките.

— На езика йоруба ли са? — попита Наташа.

Лурдс кимна.

— Мога да чета достатъчно, за да го разпозная — каза той. — Но надписът, който според Юлия е бил нанесен първоначално, не е на йоруба. А на някакъв друг език.

— Това сигурно я е подлудявало — каза Лесли. — И затова се е опитвала да се свърже с теб.

— Да.

— Можеш ли да дешифрираш надписа върху звънеца и цимбала? — попита Лесли.

Лурдс си гребна от манджата. Задъвка бавно и преглътна.

— Има два различни езика. — Сви рамене. — Сигурен съм, че ако имам достатъчно време, бих успял да разчета надписите. Би било добре, ако разполагах с повече текст. Колкото по-малък е откъсът, толкова по-трудно е дешифрирането.

— Колко време ще ви трябва? — попита Наташа.

Лурдс я погледна и реши да отговори честно.

— От дни до седмици или години.

Наташа изруга на руски и въздъхна дълбоко.

— Нямаме толкова време.

— Начинание като това може да бъде доста обезкуражаващо — рече той.

Очите на Наташа гневно проблеснаха.

— Онези хора убиха сестра ми, за да се доберат до цимбала. Сигурна съм, че работят според някакъв график. Именно затова предприемат такива отчаяни действия. Ако гонят срокове, това ги прави уязвими.

— Ако наистина са знаели за звънеца и цимбала, преди да се появят на бял свят, то който и да го е направил, може би е търсил предметите години наред — каза Гари. — Може просто да са отчаяни от дългото чакане.

— Не мога да ви крия в града, докато търсите информация — каза Наташа. — Наред с всичко останало остава въпросът и за хората, които се опитаха да ви убият.

— Не мисля, че ще намерим повече информация тук — рече Лурдс. — Ако я има, Юлия несъмнено би попаднала на нея. — Той придърпа компютъра и отвори поредния файл. — Оставила ни е нещо като следа, по която да продължим.

— Каква следа? — попита Наташа и се наведе към екрана.

— Споменава за един човек от Хале в Германия, който е специалист по йоруба. Професор Йоахим Флайнхард от Института „Макс Планк“.

— Германия? — намръщи се Наташа.

— Според бележките на Юлия професор Флайнхард е авторитет по търговията с роби в Западна Африка. Смятала е да се свърже с него, след като говори с мен.

Наташа се изправи и отиде до прозореца. Дръпна пердето и погледна навън.

Лурдс продължи да се храни и я гледаше как мисли. Не можеше да познае всичко, което минаваше през ума й, но знаеше, че желанието да отмъсти на убийците на сестра си е по-силно от всичко друго.

Накрая Наташа се обърна към тях.

— Ще се обадя тук-там. Останете тук, докато се върна.

Лесли моментално се наежи.

— Не можете да ни заповядвате.

— Не мога и да ви предпазя от онези хора, ако се втурнете из улиците — твърдо рече Наташа. — Може би искат и информацията, която сестра ми е оставила на професор Лурдс. Знаят, че тя е у вас. Ако си мислите, че ще се оправите по-добре без мен, вървете. Може пък да успея да открия кои са, докато разследвам убийството ви.

— Инспектор Сафарова е права, Лесли — меко каза Лурдс. — Излизането ни от страната може да се окаже проблематично. Поне по обичайните начини.

Лесли скръсти ръце на гърдите си и се умърлуши.

— Излизам — рече Наташа. — С малко късмет може и да измисля как да стигнем до Хале.

— Ние? — обади се Лесли.

— Ние — потвърди Наташа. — Никой от вас не е обучен за схватка с хора като тях.

И излезе, без да казва нищо повече. Вратата се затръшна след нея.

Москва, Русия

21.08.2009

Лурдс седеше на перваза и гледаше през прозореца към магазинчето на ъгъла, в което беше влязла Наташа Сафарова. Едва я различаваше през прашния прозорец как говори по телефона.

— На кого ли се обажда? — попита Лесли.

— Не зная.

— Може би звъни в полицията. Ако е така, ще ни арестуват.

— Ако искаше, вече да го е направила — възрази Лурдс.

— Тя има оръжие — добави Гари. — И показа, че няма нищо против да го използва.

Лесли се намръщи към оператора.

— Просто си разсъждавам. И това не е някаква новина, която чуваш по телевизията.

— Според мен се опитва да разбере кого е убила — каза Лурдс. — Полицията вече може да е идентифицирала мъртвеца. Да се надяваме, че всички ще бъдат вкарани зад решетките.