Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Това е убежище — каза Наташа. — Използваме това място и други като него, за да държим важни затворници в безопасност. Руската мафия има дълга ръка.

Лесли се наежи при думата „затворници“, но за щастие не протестира на глас.

— Онези, които ви преследват, не би трябвало да ни открият тук — продължи Наташа.

— Зависи — обади се Гари. — Имам предвид, ако ченгетата знаят за това място и видят, че си изчезнала, могат да започнат да обикалят. А ако си въобразят, че сме те отвлекли и затова не се вясваш, могат като едното нищо да цъфнат тук с извадени патлаци. Не съм ли прав, пич?

Лурдс трябваше да признае, че въпреки изразните похвати в думите му имаше здрав разум. Гари явно беше доста плодовит, когато се стигнеше до разработване на сценарии.

— Няма да дойдат — отвърна Наташа. — Дори те не знаят за това място.

— Защо? — попита Лесли.

— Защото не съм им казала за него. Аз съм високопоставен офицер. Занимавам се с най-опасните случаи. Имам известна… широта… в разследванията си.

— Предполагам, че ще дойдат по-късно — каза Лесли. — Когато е по-удобно ?

— Нищо, свързано с измъкването ви, не е удобно — отвърна Наташа. — Убих човек. Не зная какво впечатление имате за страната ми, но тук на убийството се гледа също с толкова лошо око, колкото и във вашата страна. Всъщност, съдейки по снизходителността на вашата съдебна система в сравнение с нашата, бих казала, че Америка проявява далеч по-голяма търпимост в това отношение.

Последните думи бяха казани с по-рязък тон.

— Не съм американка — каза Лесли. — А британка. Това е цивилизовано общество в сравнение с Русия или Америка.

— Ако сме свършили с позите, може би няма да е зле да решим какво да правим оттук нататък? — каза Наташа.

— Ако нямате нищо против, бих предложил да си сътрудничим — тихо рече Лурдс. — Мисля, че засега всички ще се съгласим, че можем да спечелим, ако се поучим от сегашното си положение, и да изгубим много повече, ако ни пипнат.

Двете жени впериха поглед една в друга. Лесли се укроти първа и отстъпи с леко кимане, което Наташа най-сетне повтори.

— Добре. — Лурдс извади пластмасовата кутийка от джоба си и я отвори, за да огледа флаш паметта вътре. — Тогава нека първо видим какво е оставила Юлия.

Лурдс седеше зад лаптопа си на масата в трапезарията. Оставената от Юлия флаш памет бе включена в USB порта.

— Прехвърлете информацията върху твърдия диск. — Наташа стоеше зад него. Усещаше с гърба си топлината на тялото й.

— Защо? — Лесли седеше от лявата му страна, за да може също да вижда екрана.

— В случай че нещо се случи с флаш паметта.

Макар да беше сигурен, че знае какво е намислила Наташа, Лурдс направи така, както тя го посъветва. Веднага щом копирането приключи, рускинята измъкна паметта и я прибра в джоба си.

— Дотук беше с доверието — горчиво отбеляза Лесли.

— Само с доверие доникъде не се стига — безстрастно отвърна Наташа. — Не бива да се забравя и здравият разум. Били сте обрани, нали така? И преследвани? Винаги е по-добре да разполагаш с резервно копие. А още по-добре е то да е някъде другаде.

Лурдс предпочете да не коментира. Беше съгласен с Наташа, но не смяташе, че ако го признае, ще подобри отношенията между двете жени. Отвори папката, която беше създал за съдържанието на флаш паметта.

Един от файловете бе кръстен ОТВОРИ НАЙ-НАПРЕД на английски. Лурдс се подчини, знаейки, че това поне временно ще спре по-нататъшното дърлене. И двете жени бяха твърде любопитни, за да пропуснат сведенията от Юлия.

На видеоплейъра се отвори прозорец. Образът на Юлия Хапаева се замъгли за миг, после излезе на фокус. Тя седеше зад бюрото си, а камерата явно беше монтирана пред нея. Носеше лабораторна престилка върху розово поло.

Наташа пое рязко дъх, но не каза нищо.

На Лурдс му домъчня за младата жена, но в момента трябваше да държи под контрол и собствените си емоции. Юлия беше жизнена жена и добра майка. Мисълта, че я няма, го нараняваше дълбоко. Очите му се насълзиха и се наложи да примигне.

— Здравей, Томас — усмихна се Юлия.

Здравей, Юлия — мислено отвърна Лурдс.

— Ако цимбалът е у теб, трябва да приема, че с мен се е случило нещо. — Юлия поклати глава и отново се ухили. — Звучи адски глупаво, но и двамата знаем, че нямам предвид нещо екзотично като в шпионски роман. Трябва да приема, че нещо е станало с мен при пътен инцидент. — Намръщи се. — Или пък съм била нападната. Или че шефовете ми са ми затворили устата.