Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— И въпреки това не разбирам как стигате до това заключение — притисна я Лесли.

Гари си отчупи парче хляб и го топна в бъркоча.

— Защото убийците са научили за цимбала от уебсайта, човече. Или са го търсили специално, или са следили пощата на професор Лурдс. Иначе са можели да го отмъкнат веднага след намирането му на обекта.

Всички го изгледаха.

— Хей — малко притеснено възкликна Гари. — Просто си разсъждавам. Аз лично бих постъпил точно така, ако искам нещо толкова много, че да съм готов да убивам за него. Щях да го отмъкна още в началото. Не се иска много акъл да се разбере как убийците са цъфнали в лабораторията на професор Хапаева. — Той замълча за момент. — Освен това те търсеха и звънеца, дето Лесли намери в Александрия. Той също се появи в интернет. Лошите си имат модел на действие.

— Значи са професионални колекционери? — предположи Лесли.

— Каквито и да са, търсим някого, който знае много за случващото се в тази област — рече Гари. — И спипа находките много преди учените ви глави да разберат какво притежавате.

— Звънецът и цимбалът не са особено ценни за колекционери. Изработени са от глина, а не от скъпи метали, имат надписи, които не са разчетени и може би никога няма да бъдат, и са от култура, която изглежда е непозната. Колекционерите обичат старите предмети, но се придържат към познатото и търсеното — бронзови изделия от династиите Шан и Тан, вази от Мин, предмети от египетски гробници, гръцки мраморни статуи, тюркоазени и златни изделия на маите, римски статуетки и инкрустации. Такива неща. Колекционерите обичат предмети, които могат да се свържат с могъщи или прочути владетели. Познавам хора, които с радост биха убили за бронзова статуя на колесничар в естествен ръст от гробницата на император Чин например. Но тези предмети са различни; те са древни и загадъчни, поради което привличат вниманието на учени и историци. Малко вероятно е да събудят интереса на богати или обсебени колекционери. Произходът им е неизвестен. Нямат сертификат за автентичност. Дори не знаем на коя култура принадлежат. Стари са и са интересни, но не са някакъв Свещен Граал.

— Щом не им трябват инструментите, тогава какво ? — попита Лесли.

— Смятам, че им трябват тъкмо инструментите — отвърна Лурдс. — Гари може да е прав и те наистина да са търсели въпросните инструменти. Но не мисля, че е заради самите тях. А по-скоро заради онова, което те символизират.

— Значи търсим специален интерес — каза Наташа. — И хората, които го проявяват.

— Да, така смятам.

Лурдс забеляза студения проблясък в очите й. Не се съмняваше, че тя може да се превърне в хладнокръвен убиец, стига да реши. Той не изпитваше съжаление към убийците на Юлия. Всъщност дори й пожела точен мерник.

— Професор Хапаева имала ли е някаква представа за произхода на цимбала? — попита Лесли.

— Да — каза Лурдс. — Юлия смята, че е дошъл от Западна Африка. Нещо повече, била е сигурна, че е дело на йоруба. Или на техните предшественици.

— Защо?

— Йоруба са били известни търговци — обясни Лурдс. — И продължават да бъдат.

— Освен това европейците са ги залавяли и поробвали — обади се Гари.

Отново всички се обърнаха към него.

— Хей, обичам да гледам „Дискавъри“ и „Хистъри чанъл“. Покрай снимките с професор Лурдс назубрих малко теми, за които можеше да стане дума. Страхотни неща. Само дето не стана както го очаквах. Представях си повече копаене и по-малко лоши типове, човече.

— Съжалявам за разочарованието — каза Лурдс. — Според Юлия широкото разпространение на езика йоруба е резултат именно от търговията с роби — продължи той. — Езикът следва модела АДО.

— Е, това вече не го знам — обади се Гари и напълни устата си с манджа.

— Наше съкращение — каза Лурдс. — АДО означава агент-действие-обект. Това е моделът — или редът, ако предпочитате, — по който се появяват думите в говоримия и писмения език на дадена култура. Известен е и като СДО. Субект-действие-обект. Английският, както и седемдесет и пет процента от всички езици на света, следва модела СДО. Например като в изречението „Джил изтича вкъщи“. Нали разбирате?

Всички кимнаха.

— Освен това езикът йоруба е тонален — продължи Лурдс. — Повечето езици по света не са тонални. Колкото по-стар е един език, толкова по-вероятно е да бъде тонален. Китайският например е точно такъв. По-малко от една четвърт от езиците имат тази особеност. В това отношение йоруба е почти уникален.