Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Лурдс се насили да я гледа как се мъчи да говори. Знаеше колко глупаво се чувства тя в опита си да подбере думите. В гърлото му се надигна буца.

— Това е едва третият път, когато изнасям подобно представление — призна Юлия. — Решихме да го правим преди толкова много години на чаша коняк във Франция. — Тя се усмихна. — Страшно сериозни сме на пияна глава.

Въпреки волята си, въпреки загубата Лурдс се усмихна. Бяха се засичали на няколко пъти преди онази среща във Франция. Но приятелството им като че ли се утвърди именно там.

— Сигурно си смятал, че уговорката ни е просто закачка — каза Юлия. — Шега, породена от твърде многото питиета, добрата компания и от факта, че и двамата харесваме едни и същи безвкусни шпионски романчета. Но се надявам да намериш това. — Лицето й стана сериозно. Тя вдигна цимбала и го задържа в ръце. — Изследването ми върху този артефакт се оказа доста интересно. Мисля, че ще е жалко, ако никой не узнае истината за него.

Особено когато е причина за убийството й, помисли си Лурдс.

Юлия остави цимбала.

— Два дни се опитвам се да се свържа с теб — каза тя и се усмихна унило. — Трябва да приема, че си заминал на поредната веселба по настояване на университета. Или че си по дирите на някоя голяма находка. Може би на книга от Александрийската библиотека. Знам, че това би ти допаднало. Знам също, че нищо друго не би могло да те откъсне от студентите ти. — Замълча за момент. — Както и да е, приготвила съм файловете, за да ти покажа какво съм научила от цимбала. Къде е намерен. Как е намерен. И какви са заключенията ми.

Макар да не искаше да го прави, Лурдс провери плъзгача в долната част на прозореца и видя, че записът е към края си. Не беше готов просто да гледа как тя изчезва. Трябваше да се насили да не спре видеото.

— Надявам се да ти бъде от помощ — каза образът на Юлия. — Надявам се да изясниш значението на цимбала. — Тя се усмихна и сви рамене. — Кой знае? Може пък някой от моя департамент да открие всички отговори, преди ти да намериш това. Но най-вече се надявам, че след няколко дни просто ще обсъдим всичко това на живо. На чаша коняк. Пред камината. И с мъжа ми и децата, които ще ни гледат и ще си мислят, че сме най-отегчителните хора на света.

Гърлото му непоносимо се стегна. Усети сълзата в крайчеца на окото си. Избърса я, без да изпитва срам.

Образът изчезна.

Никой не проговори след края на записа. Стаята бе преизпълнена с болка и тъга. Лесли остави Лурдс и Наташа сами с техните сълзи и мъка, но не напусна масата.

Лурдс се отърси от призрачния образ на своята приятелка и колега.

Трябваше да открие убиеца и да разреши загадка. Цивренето не помагаше с нищо на Юлия.

Извади големия си жълт бележник — любимото му средство за свободно изразяване на мислите — и си записа подредбата на документите. Отбеляза датите на създаването и на обновяването им след някое допълнително откритие.

По този начин можеше да възстанови начина й на мислене и хода на разсъжденията й.

— Имате ли нужда от нещо? — попита след известно време Наташа.

— Не. — Лурдс превъртя списъка с текстове, които Юлия бе подготвила за цимбала. — Просто трябва да изчета материала.

— Добре. — Наташа млъкна отново, но нито за миг не се отдели от него и следеше всеки натиснат клавиш.

Час по-късно Гари подреди трапезата около компютъра и бележника на Лурдс.

Младежът не беше намерил пресни зеленчуци, но въпреки това бе успял да забърка прилична манджа от картофи, консервирани моркови, фасул и царевица. Към това беше добавил и говеждо. Големите купи се придружаваха от поднос с пържени в зехтин филийки.

Привлечен от чудния аромат на храната и давайки си сметка, че цял ден не е слагал нищо в устата си, Лурдс се отдръпна от компютъра. В същия миг беше засипан с въпроси.

— Юлия знаела ли е кой я е убил? — попита Наташа.

— Не мисля — отвърна Лурдс. — В текста никъде не личи, че някой върви по петите й. Изглежда, нищо не я е безпокояло — освен политическите въпроси около артефакта. Обичайните опасения на всеки учен.

— Значи не се споменават никакви колекционери или трафиканти на антики?

— Засега не съм попадал на подобно нещо.

— Но все пак крадците трябва да са от тези среди — настояваше Наташа.

— Защо?

— Заради начина, по който са открили цимбала — отвърна Наташа. Записа нещо на кирилица в електронния си бележник. Лурдс успя да го зърне, но не бе в състояние нито да разпознае съкращенията й, нито да се досети за смисъла им.