Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Вой на сирени изпълни въздуха, приближавайки катастрофата зад тях.

Насъбра се тълпа и задръсти движението. Галардо безсилно гледаше как колата му се оказва заклещена сред другите автомобили. Накрая се отказа, отвори вратата и закрачи напред. Разбута хората, като ръмжеше ругатни. Неколцина го наругаха в отговор, но никой не се опита да го спре.

Четиримата мъже все още бяха в смазаната кола. Шофьорът беше клюмнал напред върху волана. Като внимаваше да не докосва колата и да не остави отпечатъци, Галардо го сграбчи за косата и го дръпна назад.

Куршумите бяха направили лицето му почти на пихтия.

Изруга отново и пусна мъртвеца. Тялото падна настрани към мъжа на съседната седалка. Онзи грубо го отблъсна от себе си и изруга.

— Мърдайте! — заповяда Галардо. — Излизайте навън!

Недалеч завиха полицейски сирени.

— След мен! — Галардо се обърна и тръгна обратно през тълпата. Зяпачите стояха настрана и отстъпиха още повече, когато тримата живи излязоха от колата с оръжия в ръце. Те затичаха след Галардо, готови всеки момент да открият огън.

Галардо се качи в колата, махна на другите да го последват и се обърна към Ди Бенедето:

— Да се махаме.

Вратите се затръшнаха и Ди Бенедето бързо потегли заднешком по алеята.

Зачервен от ярост, Галардо извади телефона от джоба си. Още помнеше с каква лекота жената го беше издебнала в гръб. Сякаш бе малко дете. Това беше унизително и непростимо. Обеща си, че ще я види отново. И тогава ще я убие. Бавно.

Набра номера на Мурани.

Апартаментът на кардинал Стефано Мурани

Ватикана

21.08.2009

Кардинал Мурани се събуди от чукане по вратата. Умората още го държеше в плен. Чувстваше се като дрогиран. Все още лежеше по пижама в леглото. Тежкият том, който четеше, бе паднал в скута му.

— Кардинал Мурани — обади се младежки глас.

— Да, Винсент — дрезгаво отвърна Мурани на личния си камериер. — Влез.

Винсент отвори вратата и влезе в спалнята. Беше висок малко над метър и половина и тънък като пръчка. Костите му стърчаха в лактите. Главата му изглеждаше твърде голяма за кльощавото му тяло. Носеше тъмен костюм, който не му беше по мярка, а косата му бе грижливо сресана на път.

— Не дойдохте на закуска, ваше високопреосвещенство — каза той. Не погледна Мурани в очите. Винсент никога не гледаше хората в очите.

— Не се чувствам добре — каза Мурани.

— Съжалявам да го чуя. Желаете ли да закусите тук?

— Да. Погрижи се.

Винсент кимна и излезе.

Мурани знаеше, че младежът не му вярва, но това не го интересуваше. Винсент беше най-малката му грижа. Той беше негов васал, намираше се изцяло под контрола му. За последните няколко седмици на няколко пъти бе чувал Мурани да се оплаква, че не му е добре.

Надигна се, взе телефона и се обади на личния си секретар. Нареди да отменят всичките му срещи и обяда, който бе уговорил с един от първите приближени на папата.

Почувства се добре, че е разчистил деня и може да работи върху скритите в звънеца и цимбала тайни. Включи телевизора и загледа CNN. Нищо не се съобщаваше за разкопките в Кадис, но знаеше, че новините предстоят. Проучванията бяха привлекли вниманието на медиите като внезапната смърт на някоя пристрастена към наркотиците звезда.

Стана с намерението да вземе душ, преди да закуси, но мобилният му телефон иззвъня. Отговори и веднага позна гласа на Галардо.

— Нещата не се развиха добре — каза Галардо без никакви встъпления. — Изгубихме пакета.

Мурани го разбра много добре.

— Какво се случи?

— Проследихме го до държавния университет — каза Галардо.

— Защо е отишъл там?

— За да вземе друг пакет. У него е.

Сърцето на Мурани прескочи. Друг пакет?

— Какво имаше в другия пакет?

— Не знаем.

— Откъде е знаел, че пакетът е там?

— И това не знаем. Знаем обаче, че ни проследиха. И че преследвачът ни сега е с пакета. Но не знаем защо.

Черен гняв обхвана Мурани. По телевизията отново започнаха да повтарят историята за разкопките на отец Себастиан в Кадис. Знаеше, че времето работи против него. Всеки момент беше безценен.

— Не ти плащам, за да не знаеш — студено рече Мурани.

— Известно ми е. Но и не ми плащаш достатъчно добре за рисковете, които поемам в момента.

Това изявление беше предупреждение за Мурани и кардиналът го знаеше. Търсенето на инструментите бе напреднало и никой друг не можеше да се отзове така бързо — още повече човек от калибъра на Галардо и с неговите връзки. Издиша и си наложи да запази спокойствие.