Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Онзи не отговори.

Тя реши, че това няма значение. Със сигурност бяха достатъчно, за да убият или заловят Лурдс.

— Дай ръка.

Мъжът не се подчини и тя го удари с пистолета в челюстта.

Той протегна ръка.

С привични движения Наташа щракна белезниците на китката му.

— По корем.

Здравенякът бавно се отпусна на пода. Тя знаеше, че пленникът й дебне удобен момент да си сменят ролите. Беше успяла благодарение на изненадата. Когато мъжът беше на пода, тя го закопча за лежащия в безсъзнание.

Завъртя се и побягна. Надяваше се, че ще успее да спаси Лурдс от убийство или залавяне от мутрите на здравеняка. Имаше въпроси и искаше да научи отговорите им.

Сърцето на Лурдс биеше като пневматичен чук. Той притисна длан до джоба на сакото си, за да напипа твърдите ръбове на защитната кутийка. Още е тук. Слава богу. Надяваше се да не е рискувал живота си напразно.

Тичаше, без да пуска ръката на Лесли. Не искаше тя да спира. Съмняваше се, че едрият мъж от библиотеката е дошъл самичък.

Озоваха се навън и се втурнаха през двора. Дъхът изгаряше гърлото му. Озърна се през рамо и видя Гари само на няколко крачки отзад. Младежът мъкнеше камерата си с лекота и поддържаше изненадващо бързо темпо.

Лурдс събра сили и се насочи натам, където бяха паркирали колата. Не си направи труда да се движи по тротоара. Студенти и преподаватели им хвърляха тревожни и озадачени погледи, но всички се махаха от пътя им.

— Хей — извика Гари. — Размърдай се, народе. Имаме си компания.

Стомахът му се сви. Погледна назад и видя тримата мъже, които тичаха по улицата да ги пресрещнат. Не бяха студенти — не бяха дори руснаци, ако се съдеше по външния им вид. Корави мъже с твърди погледи. Трябваше да се досети, че едрият е оставил свои хора да дебнат наоколо.

Явно прекомерното използване на сила му беше запазена марка.

Засега не бяха извадили оръжия — но пък и бяха твърде далеч и се движеха прекалено бързо през тълпата студенти, за да могат да стрелят, без да рискуват да улучат някой от минувачите. Това положение нямаше да се задържи дълго.

Настигаха ги.

Лурдс изруга. Беше толкова превъзбуден, че дори не обърна внимание на какъв език. Рязко се отклони от улицата, на която бяха паркирали. Нещата определено не вървяха на добре, всъщност едва ли можеха да бъдат…

— Професор Лурдс!

… по-зле. Но Лурдс грешеше.

Заповедническият вик привлече вниманието му. Разпозна гласа. Озърна се през рамо и видя Наташа Сафарова, която го настигаше бързо.

Явно наред с другите си таланти тя беше и добър бегач. Ръцете и краката й работеха като на професионален спринтьор. Настигна ги като на шега. Пистолетът й бе изваден и моментално привличаше тревожните погледи на всеки, който го забележеше.

Лурдс беше един от разтревожените.

— Арестуван сте — викна Наташа, като продължаваше да тича след тях. Насочи пистолета към него.

Лурдс не забави крачка.

— Спрем ли — възрази той, сочейки назад към другите преследвачи, — онези хора ще ни убият.

Наташа хвърли бърз поглед в посоката, в която той сочеше. Мъжете, които бе оставила в библиотеката, тъкмо се появяваха на изхода; двамата, които бяха в съзнание, носеха третия, който беше закопчан за единия от тях. Не изглеждаха особено щастливи. Но пък беше малко вероятно да успеят да ги настигнат.

— Имам кола. Последвайте ме — каза тя и почти без усилие задмина Лурдс, Лесли и Гари. — Ако не се подчините, ще ви застрелям.

— Какво? — задъхано възкликна Лесли. Спъна се и едва не падна. — Да не я следваме? С онези зад нас? Тази е луда.

Лурдс й подаде ръка, за да й помогне да запази равновесие.

— Не говори, а тичай — посъветва я той. Луда или не, Наташа Сафарова беше единственият им шанс.

Следвайки въоръжения си водач, тримата спринтираха по страничната улица към един седан на паркинга.

Наташа отключи с дистанционното.

— Влизайте.

Рязко спря до мястото на шофьора и отвори вратата. Вместо да влезе вътре, опря ръце на тавана и се прицели към тримата, които приближаваха към тях.

Те се пръснаха, а маневрата им очевидно бе добре отработена. В ръцете им се появиха оръжия.

Лурдс бе напълно убеден, че всеки момент ще го направят на парчета. За миг замръзна на място.

— Влизайте! — нареди Наташа. — Снишете се. Двигателят би трябвало да ви предпази от куршумите.

Лурдс се затутка със задната врата и най-накрая успя да я отвори. Паниката го стискаше за гърлото. Насили се да се концентрира върху задачата си и да не се обръща към преследвачите.