Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Вниманието на Галардо бе привлечено от малката пластмасова кутийка в ръцете на Лурдс. Библиотекарят беше доста смутен и Галардо се опасяваше, че всеки момент ще повика охраната. Не биваше да позволи подобно нещо.

Извади пистолета от джоба си, скри лицето си зад скиорски очила и излезе зад ъгъла. Мирошников повтори движенията му едно към едно. От прикрепените към дулата заглушители пистолетите им изглеждаха огромни и заплашителни. Галардо се надяваше появата им да бъде достатъчна, за да попречи на когото и да било да направи някоя глупост.

— Аз ще взема това — излая той на английски.

Вече наистина раздразнен, библиотекарят се обърна към него. Галардо очакваше гневна тирада, но тя замря на съсухрените устни на стареца при вида на оръжието.

— На колене — заповяда Галардо. — С кръстосани глезени.

Библиотекарят се отпусна на колене и едва успя да заеме позата.

Лурдс беше запазил достатъчно присъствие на духа, за да започне да отстъпва назад. Беше хванал младата жена с едната си ръка и я дърпаше зад себе си.

— Ако се наложи да ви застрелям, професор Лурдс, ще го сторя. — Галардо държеше пистолета насочен към него. — Започвам да си мисля, че ще бъдете далеч по-малка неприятност, ако сте мъртъв.

Ди Бенедето излезе от прикритието си в другия край на рафта.

Пътят за бягство беше отрязан и Лурдс замръзна на място.

Галардо се ухили. Знаеше какъв е видът му със скиорските очила — заплашителен, естествено. Тръгна бавно напред. Мирошников вървеше зад него.

— Аз викам да ги убием направо тук — обади се Ди Бенедето. — Не ни трябват живи.

Преди Галардо да успее да отговори, зад него се чу глухо шляпване. Отпред Ди Бенедето отстъпи настрани, хвана пистолета с двете си ръце и той се насочи право в Галардо.

— Внимавай — предупреди го той.

Галардо се опита да се обърне. Чу движението зад себе си. Завъртя глава и видя Мирошников да лежи в безсъзнание на пода. В същия миг във врата му се допря дуло на пистолет.

— Мръднеш ли, ще те застрелям — изрече студен женски глас.

Наташа Сафарова стоеше зад едрия мъж и притискаше дулото към врата му. Ако дръпнеше спусъка, куршумът щеше да разкъса гръкляна му.

Адреналинът бушуваше в кръвта й, докато се опитваше да установи къде се намира другият мъж. Беше пристигнала в университета след Лурдс и преследвачите му. Не я забелязаха, когато паркира малко по-нагоре и тръгна към библиотеката съвсем малко зад тях.

— Кажи на приятелите си да хвърлят оръжието — посъветва го тя. — Иначе ще те убия и ще рискувам с тях. Лично аз обичам да рискувам. А ти?

Преди мъжът да успее да отговори, Лурдс се хвърли напред. На Наташа й се прииска да изкрещи. Професорът си търсеше белята.

Лурдс сграбчи ръката на младия мъж и я вдигна нагоре. Пистолетът издаде тих кашлящ звук. Куршумът се заби в тавана над тях. Посипа се тънка струйка прах. Преди младежът да дойде на себе си, Лурдс измъкна една дебела книга от лавицата и я стовари в лицето му.

От разбития нос на стрелеца потече кръв и той залитна назад. Лурдс използва моментното му замайване и изби пистолета от ръката му. Обърна се, сграбчи младата жена за китката и я задърпа.

Противно на всички очаквания, здравенякът до Наташа понечи да се хвърли напред. Тя бързо го сграбчи за брадичката и притисна още по-силно дулото в шията му.

— Кофти идея.

Мъжът замръзна.

Двамата гледаха безпомощно как Лурдс и спътниците му изчезват между рафтовете. Наташа изруга наум.

Вдигна очи и видя охранителната камера на тавана. Сръга пленника си да тръгне към края на пътеката. По-младият се опита да изпълзи до оръжието си. Наташа го изрита в слепоочието и го просна на пода в безсъзнание.

Смъкна рязко скиорските очила на здравеняка, хвърли ги и го обърна с лице към камерата.

— Кажи на приятеля си да излезе — заповяда тя. — Веднага!

— Чимино — обади се здравенякът. — Излез така, че да може да те вижда.

Миг по-късно четвъртият мъж се появи. Държеше пистолет със заглушител и пръстът му беше на спусъка.

— Хвърли оръжието насам — нареди Наташа.

Мъжът се подчини.

— Лягай на пода. По корем. Ръцете на главата. Знаеш си упражнението.

Мъжът се поколеба, но здравенякът му изръмжа нещо и той легна на пода.

Наташа се чудеше какво да прави. Искаше да се обади за помощ и да прибере нападателите, но знаеше, че Лурдс може да се измъкне от Русия, ако го изпусне. Тогава забеляза безжичната слушалка в ухото на здравеняка.

— Колко хора имаш отвън?