Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Мурани гледаше как макетът все повече съвпада с топографските особености на Кадис. Естествено, налагането на двете изображения едно върху друго беше дело на художник; планът на Атлантида се основаваше на направеното преди хилядолетия описание втора ръка на Платон, а размерите и пропорциите си оставаха предмет на спорове. Но дори за кардинала сходството беше изумително.

— Ако погледнете, можете да видите къде се е намирала Атлантида — продължаваше Силвър. — Може би. При разкопките на отец Себастиан се откри нещо, което би могло да е един от трите рова, както и серия тунели, минаващи през него. Сега вече става ясно защо са тръгнали слуховете.

Телефонът на Мурани иззвъня. Той прекъсна звука на телевизора и вдигна.

— От ФСБ го прибраха — каза Галардо. Нямаше нужда да използват имена. И двамата много добре знаеха за кого става дума.

— Защо?

— Сестрата на археоложката се оказа полицейски инспектор.

Мурани се облегна назад в удобното си кресло и се замисли за последствията.

— Доста неприятно.

— Нямаше да е зле да го знам, преди да тръгна за цимбала — каза Галардо. — Бихме могли да се погрижим още снощи за този проблем.

Мурани мълчаливо се съгласи.

— Не може да й е разказал нещо. Той нищо не знае.

— Знае повече, отколкото ми се иска. Успял е да свърже двата артефакта. Ти знаеше това, защото именно ти ме прати тук.

— Като си помисля, май съм сгрешил с решението си да го оставиш на мира — каза Мурани.

— Имам чувството, че той знае нещо, което ние не знаем. Следим го по петите. Доколкото може да се съди по действията му, има предварително съставен план.

Мурани се обърна към компютъра си и отвори файла на Томас Лурдс. Според мнозина професорът беше най-добрият лингвист на света.

— Телевизионният екип е направил снимки на египетския артефакт — произнесе Мурани, размишлявайки на глас. — Имал е фотографии в хотелската си стая. При наличието на цифрови изображения, надписът върху звънеца би могъл да бъде четлив.

— Мислиш, че го е разчел ли?

Мурани не искаше това да е вярно. Всички учени от Обществото на Квирин бяха изучавали звънеца и снимките на цимбала. Вторият артефакт все още не беше пристигнал във Ватикана. Никой обаче не успя да постигне успех.

Но Лурдс…

Безпокойството го обхвана като паяжина, събуждайки хиляди съмнения едновременно. Не обичаше да рискува. Всичко, сторено досега, всички уловки, към които бе прибегнал зад гърба на останалите членове на Обществото, бяха внимателно претеглени и премислени. Докато замисляше хитрия си ход, Мурани беше изключил възможността за неприятности.

А ето че се бе появил непредвиден играч. Лурдс.

— Разбери дали е успял да прочете някой от надписите — каза Мурани. — Ако го е направил, искам да говоря с него. Някъде насаме. Но ако не е, погрижи се да излезе от играта.

Москва, Русия

21.08.2009

— Не каза къде отиваме.

Лурдс погледна младата жена и се опита да проумее думите й.

— Какво?

— Не каза къде отиваме — повтори Лесли. — Опитвах се да си мълча, да бъда добрият войник, но май не ми се удава.

— И на мен — обади се Гари от задната седалка. Той беше операторът, когото Лесли избра за пътуването до Москва. Гари Конъли беше в средата на двайсетте си години, с дълга вълниста коса, която се спускаше до тесните му рамене. Носеше очила с кръгли стъкла и тениска на U2, която издаваше възрастта му.

По принцип Лурдс не обичаше да разкрива плановете и мислите си прибързано. Искаше му се обаче да сподели нещо с Лесли. Имаше чувството, че й го дължи.

— Отиваме в Московския държавен университет „Ломоносов“.

— Какво има там?

— Вече ти казах, че през годините двамата с Юлия Хапаева се консултирахме по различни проекти. — Гласът на Лурдс стана напрегнат. — Понякога тя работеше с документи, които съдържаха държавни тайни. Някои от откритията й бяха от тези, които властимащите не желаят да се разчуват в чужбина. Дори в съвременна Русия подобни простъпки се наказват със смърт.

— Дотук добре, но това не обяснява защо сме тръгнали към училището.

— Юлия беше всеотдайна в занаята си — каза Лурдс. — Не понасяше мисълта, че поредната й страхотна разработка никога не ще види бял свят. Винаги е искала някой да успее да завърши проектите й, в случай че с нея се случи нещо. Затова…

— … решаваме да направим набег в Московския университет — довърши Лесли. Ухили се, едновременно от вълнение от развоя на събитията и от собствената си съобразителност.