Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Именно.

— Въпросът обаче е как ще успеем да се измъкнем от страната с онова, което ти е оставила.

Лурдс не отговори, но беше сигурен, че измъкването от страната ще бъде само един от проблемите им.

Московски държавен университет „Михаил Ломоносов“

Москва, Русия

21.08.2009

— Не знаех, че е толкова огромен — призна Лесли.

Лурдс вдигна глава и се загледа във внушителния комплекс. Централната кула на основната сграда се извисяваше на тридесет и шест етажа. Университетът бил основан през 1755 г., но зданието било построено по заповед на Сталин, като един от седемте проекта, осъществени от някогашния генерален секретар на Комунистическата партия по време на управлението му. През 50-те години основната сграда на университета, както и двойниците й, били най-високите постройки в Европа.

Гигантски часовници, барометри и термометри, статуи и релефи покриваха стените отвън. Вътре сградата имаше собствено полицейско управление и поща, административни помещения, банкови офиси, библиотека, плувен басейн и няколко магазина.

Гледката беше изключително впечатляваща за всеки новодошъл.

— Зная — каза той на Лесли. — И аз изпитах същото, когато дойдох за първи път тук. Не ми се вярва някога да успея да свикна и да престана да му обръщам внимание.

Оставиха колата на улицата, вместо да паркират в района на университета. Лесли се заинтересува защо спират толкова далеч и Лурдс й обясни, че не му се ще да се набиват на очи.

Тя с неохота се съгласи на дългата разходка. Операторът Гари далеч не беше толкова ентусиазиран.

Въпреки икономическите трудности, с които се сблъскваше страната, районът на университета беше добре поддържан и чист. Тук-там се забелязваха цветни лехи и храсти, макар и малобройни.

Студенти и преподаватели щъкаха из алеите и се събираха пред входовете. Лурдс трепна, когато видя групичките. Напомняха му неговите курсове. Студентите му бяха способни и обичаха предмета си, но Лурдс се наслаждаваше на първите няколко дни от семестъра, защото можеше да се среща с тях, преди напълно да са се потопили в науката.

Неколцина професори го поздравиха, докато крачеше целеустремено напред. Отвръщаше им, без да се замисля, на езика и диалекта на другия. Забеляза, че Лесли изглежда странно замислена. После се сети, че тя не знае руски, а още по-малко наречията му.

Поведе нея и Гари нагоре по стълбите и се възползва от факта, че за момент са останали насаме.

— Просто се усмихвайте и кимайте — каза им той. — Аз ще се оправя с говоренето.

— Знам — каза Лесли. — Но е странно. Не е като да отидеш на покупки в китайския квартал. Там мога да се оправя, макар и да не говоря китайски. Знам, че мога да разговарям с хората, защото повечето от тях знаят поне мъничко английски.

— Хората тук знаят много повече английски от тях — предупреди я Лурдс. — Повечето американци не говорят чужди езици. Английските ученици учат повече езици от американските, затова предполагам, че знаеш най-малко още един. А в Русия нашият език се учи доста усърдно. И в доста случаи с много добри резултати.

— Добре.

— Така че вероятно ще можеш да разговаряш с всеки, с когото се срещнем тук. Предпочитам обаче засега да не се афишираме като тумба чужденци из коридорите.

— Разбрано — каза тя.

Лурдс показа читателската си карта, която Юлия му бе уредила, и размени любезни думи с възрастния мъж, който се грижеше за колекциите в голямата библиотека. Човекът го помнеше от предишните му посещения с Юлия.

— А, професор Лурдс — каза той. — Отново ли сте при нас?

— За известно време — отвърна Лурдс, и подаде картата си.

— Да ви помогна ли с нещо? — попита мъжът, докато му я връщаше.

— Не, благодаря. Мога да се оправя.

Отиде в дъното на голямото помещение, пълно с лавици. Остана извън полезрението на библиотекаря и закрачи между рафтовете, постепенно приближавайки към целта си. Библиотеката се наблюдаваше с камери и не му се искаше да изглежда прекалено припрян.

Само неколцина студенти и преподаватели се ровеха из книгите. Никой от тях не му обърна особено внимание.

Лурдс навлезе още по-навътре сред лавиците и намери секцията, където се намираха трудовете по езикознание. Със задоволство забеляза, че книгите с неговото име заемат доста място. Разбира се, повечето бяха екземпляри от превода му на „Креватните упражнения“. По оръфаните корици личеше, че интересът към книгата е доста сериозен.

— Доколкото виждам, читателските вкусове на университетите не се различават особено в различните страни — иронично отбеляза Лесли.