Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Нещо, което сестра ви беше оставила за мен.

— Какво по-точно? — остро попита Наташа.

— Флаш памет.

— Какво има на нея?

— Не зная.

Наташа му хвърли бърз поглед.

— Наистина е така — каза Лурдс. — Бяхте там. Нямах време да проверя.

— Какво според вас е съдържанието й? — Зави по друга улица. Московският университет се намираше в района на Спаровските хълмове 4 4 На руски — Воробьевы горы. Хълм на десния бряг на р. Москва, една от най-високите точки на град Москва. — Б.ред. и наоколо имаше множество малки, тесни улички. Смяташе да се възползва от предимството, което предлагаха.

— Юлия работеше върху нещо — каза Лурдс. — Искаше да го погледна.

— Цимбалът ли? — прекъсна го Наташа.

— Разказвала ли ви е за него?

Раздразнението прогони мъката и болката, които я бяха обзели. Въпросите на американския професор валяха по-бързо от нейните собствени. Е, все пак шофирането отвличаше донякъде вниманието й.

— Малко.

— Какво ви каза?

— Тук аз задавам въпросите, професор Лурдс. — Отново зави и този път се озова в тясна алея, пълна с кофи за боклук. Две от тях попаднаха под колата, докато тя летеше напред. — Какво знаете за цимбала?

— Не много — призна той.

— Тогава защо се е свързала с вас? Защо й е да ви оставя информация за него?

— Не съм сигурен, че го е направила. В паметта може да има нещо на съвсем друга тема. — Лурдс отново се вкопчи в таблото, когато колата излетя от края на алеята. Гумите пак изсвистяха и се понесоха по улицата.

Наташа натисна клаксона, освободи спирачките и отново набра скорост. Докато лавираше към следващата алея от другата страна на улицата, видя как Лурдс неволно трепна, щом доближиха един микробус. За миг й се стори, че няма да успее да избегне сблъсъка.

— Господи боже — изпъшка жената на задната седалка.

Колата полетя в алеята. Зад нея отново се раздрънчаха кофи за боклук.

— Заради цимбала ли беше убита Юлия? — попита Наташа.

— Може би. Успяхте ли да го вземете? — на свой ред попита Лурдс.

Наташа погледна в огледалото и видя как първата кола се блъска в ъгъла на сградата и се завърта, изгубила контрол. Втората се промуши покрай нея и продължи гонитбата.

— Не — отвърна тя. — Артефактът не беше намерен. Но пожарът унищожи много неща в онова помещение. — Хвърли поглед към Лурдс. — Значи смятате, че тези хора са убили сестра ми.

— Гледайте пътя. — Лурдс отново се стегна целият.

Бронята блъсна кофите за боклук и те полетяха във въздуха. Една от тях падна върху капака и се блъсна в предното стъкло. Плъзнаха пукнатини като паяжина.

— Дори и да не се били точно тези, най-малкото са свързани с тях — отговори на въпроса й Лурдс. — Или с работодателя им.

— Защо мислите така? — Наташа гледаше как преследвачите им скъсяват дистанцията.

Лурдс се поколеба и я погледна.

— Защото имаше друг артефакт с подобни знаци — рече той. — Преди пет дни беше у нас в Александрия. За кратко. Тези хора — или други като тях — нахълтаха в студиото ни, убиха няколко души и го отнеха. Щяха да ни избият всички, но Лесли, която е отзад, им се опълчи.

Зад тях се чуха изстрели. Най-малкото един куршум рикошира от колата. Друг проби задното стъкло и досъсипа предното.

— Съжалявам за Юлия — каза Лурдс. — Беше много умна и очарователна. Страшно ще ми липсва.

Наташа беше сигурна, че е искрен. Но той знаеше много повече от нея.

В алеята проехтяха още изстрели.

Щом излязоха на улицата, Наташа пусна пистолета в скута си, хвана волана с две ръце и рязко зави наляво. Колата се разтресе и се завъртя на сто и осемдесет градуса, заставайки с лице към приближаващите преследвачи.

— Какво правите? — нервно попита Лурдс.

— Пич, тая се е побъркала! — викна Гари. — Ще ни…

Без да обръща внимание на страха, Наташа сграбчи пистолета, прицели се и свали предпазителя. Оръжието заподскача в ръката й, докато стреляше. Гилзите зачаткаха по разбитото стъкло, докато дърпаше спусъка с цялата бързина, на която беше способна.

Куршумите разбиха предното стъкло на преследвачите от страната на водача. Наташа видя как тялото на мъжа подскача от ударите. После колата поднесе настрани. Удари предния им калник, огъна бронята и се плъзна покрай тях, забивайки се в близкия магазин за дрехи.

Колата излезе заднешком на улицата. Наташа превключи на предна, натисна газта и отново полетяха с рев сред движението.

Погледна към Лурдс.

— Ще трябва добре да си поговорим. После ще реша какво да ви правя.