Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Можеш ли да прибереш пакетите?

Известно време Галардо не отговори.

— Можем да опитаме срещу подходящо заплащане — най-сетне отвърна той.

— Тогава действай — каза Мурани.

Москва, Русия

21.08.2009

Лурдс седеше закопчан на предната седалка, докато Наташа Сафарова летеше с пълна скорост по улицата и същевременно говореше по мобилния си телефон. Изстрелваше думите така бързо и неясно, че макар да владееше добре руски, Лурдс не беше сигурен за темата на разговора.

Лесли и Гари седяха притихнали отзад. Беше им дошло в повече. Лесли бе настояла да й се обясни какво става, след което пожела да я откарат до британското посолство. Наташа се обърна към нея само веднъж с обещанието, че ако не си държи устата затворена, ще я откара в първото полицейско управление.

И Лесли не гъкна повече.

Пътуваха близо цял час, минаха през историческите части на Москва, които Лурдс навремето бе посещавал така често. Прекосиха и стари жилищни райони, където едва ли бяха стъпвали туристи. Най-сетне Наташа отби в малък паркинг зад една сграда без никакви означения.

Изгаси двигателя, прибра ключовете в джоба си, отвори вратата и излезе. Наведе се през прозореца очи в очи с Лурдс.

— Слизайте — нареди тя. — И тримата.

Лурдс се подчини с известно безпокойство. Краката му трепереха от дългото седене неподвижен и от емоциите покрай бягството и стрелбите.

Сградата беше шестетажна и изглеждаше строена някъде през 50-те. Мрачният й и застрашителен външен вид накара стомаха на Лурдс да се свие на топка.

— Какво правим тук? — попита Лесли.

На лицето на Наташа веднага се изписа раздразнение. Лурдс го забеляза и беше сигурен, че жената няма да отговори.

Но тя се овладя.

— Убежище — с безизразна физиономия каза Наташа. — Тук ще бъдете в безопасност. Трябва да поговорим. Искам да видя дали можем да изясним нещата, преди да се наложи да умре още някой. Сигурна съм, че и вие искате същото.

Когато Наташа посочи към аварийното стълбище отстрани на сградата, Лурдс кимна и тръгна пръв. Явно да влязат през главния вход беше изключено. Постави крак на първото стъпало и започна да се изкачва. Знаеше, че Лесли и Гари ще го последват.

Наташа ги спря на площадката на четвъртия етаж. Отключи и ги пусна да влязат, след което насочи Лурдс към третата врата вляво. След още една ключалка се озоваха в малък апартамент.

Жилището се състоеше от всекидневна с трапезария, кухня, две спални и баня. Имаше душ, но не и вана. Не беше просторно и не изглеждаше удобно за голяма група като тяхната, но поне се чувстваха в безопасност.

Макар Лурдс да знаеше, че това най-вероятно е илюзия.

— Седнете — каза им Наташа.

— Арестувани ли сме? — предизвикателно попита Лесли и отказа да седне.

Лурдс се отпусна на един очукан стол и се зае да изучава пода. Беше очаквал, че Лесли ще окаже някаква съпротива и не искаше да усложнява нещата. Освен ако не се наложеше.

А и не му беше лесно да реши коя от страните да подкрепи. Изпитваше отговорност към Лесли, но пък Наташа можеше да му предложи по-добра възможност да се справи със загадката на цимбала и звънеца.

Тя определено имаше дарбата да остава с трезва глава по време на криза.

Той усещаше твърдите ръбове на пластмасовата кутия в джоба на сакото си. Беше изненадан, че Наташа още не му я е поискала.

— Харесва ли ви да сте арестувана? — отвърна Наташа. — Мога да го уредя.

Лицето на Лесли стана свирепо като на булдог.

— Аз съм британска гражданка. Не можете току-така да погазвате правата ми.

— А вие не можете току-така да влезете в страната ми, да повлечете касапница след себе си и да вземете нещо, принадлежало на държавен служител — сестра ми — не й остана длъжна Наташа. — Повече от сигурна съм, че вашето правителство не би одобрило действията ви.

Лесли скръсти ръце под гърдите си и вирна брадичка. Нямаше никакви признаци, че ще отстъпи.

Лурдс се намеси колкото се може по-деликатно:

— Може би не бива да забравяме факта, че засега никой не иска да ни прибере зад решетките — каза той и хвърли поглед към Наташа, за да подчертае какво има предвид под никой .

Наташа леко сви рамене. Това беше несъзнателно движение на тялото, което мнозина биха могли да не забележат. Лурдс се бе научил да улавя безсловесните послания също като словесните — това беше част от уменията му на лингвист. Често най-важните неща в общуването между хората не се казваха. Именно малките жестове — и мета съобщенията, които съдържаха — бяха онова, което най-напред пресичаше културните прегради, много преди думите.