Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Може би. Но това с конспирациите и престъпленията не ми харесва. Особено когато ти си насред всичко.

Лесли не можеше да се сдържа. Беше се превърнала в кълбо от нерви и енергия. Крачеше в малък кръг, давайки си сметка, че гостите в лобито започват да я гледат странно.

— Моля те, не бъди глупав, Филип. Знаеш, че може да стане голям удар.

— Как ти се струва заглавието „Виден американски професор по лингвистика и отчаяна британска телевизионна водеща намират края си“? — отвърна той.

— Искам го, Филип. Имам добро предчувствие.

Уин-Джоунс не каза нищо.

— Освен това мисля, че професор Лурдс спестява нещо — добави Лесли.

— Ако има тайни, какво те кара да мислиш, че ще ги сподели с теб?

— Мога да бъда много убедителна, Филип.

— Спиш ли с него?

— Това беше нагло. За твоя информация — не, не спя.

— Виждал съм скъпоценния ти професор. Не бих те обвинил. За съжаление не ми се вярва да се загледа по мен. — Филип беше гей, макар че малцина от студиото знаеха това.

— Определено не.

— Жалко.

— И още нещо. Бих искала студиото да поеме самолетните билети и останалите разходи по пътуването.

— Това са доста пари.

— Да, но на професора може да се разчита и историята е голяма. Ако извадим пачките, няма да се опита да се отърве от мен или да ме държи настрана, ако открие нещо. Искам също да взема един оператор.

— Ти ще ме довършиш, да знаеш — оплака се Филип.

— Благодаря ти, Филип, много си мил. — Лесли тръгна обратно към асансьорите. — Ще помолиш ли Джеръми да уреди самолета и хотела? Би било страхотно.

— Съжалявам, мистър Лурдс — каза служителят от пътната агенция. — Нямам никакви свободни места за северни дестинации до утре.

Лурдс стоеше на балкона и гледаше към града. Над нагорещените улици тегнеше мараня. Загриза го отчаяние и чувство за безсилие. Благодари любезно на младежа и затвори.

Някой почука на вратата, докато търсеше следващия номер от уебстраницата. Обхвана го трепетно безпокойство. Огледа се и отново забеляза ютията, този път върху шкафа в банята.

— Кой е?

— Лесли.

Въздъхна с облекчение. Това почваше да му става навик. Погледна през шпионката и видя стоящата в коридора млада жена. Изглеждаше развълнувана. Отвори й тъкмо когато се канеше да почука отново.

— Нещо лошо ли има? — попита той.

Тя се усмихна.

— Доста неща вървят повече от добре. Мога ли да вляза?

Лурдс отстъпи настрани.

Лесли вдигна вежда към ютията му.

— Определено ти трябва ъпгрейд.

— По-голяма ютия ли?

— Всъщност мислех си за бухалка за крикет. — Лесли влезе в стаята. — Успя ли да намериш полет до Русия?

— Още не.

— Току-що говорих с шефа си. Съгласи се да поеме разходите по пътуването ти до Москва.

— Извини ме за дебелоочието, но съм прекарал твърде много време в университетски среди, за да вярвам, че има „безплатни“ неща или „помощ“ без етикетче с цената.

— В случая етикетчето е съвсем просто — отвърна Лесли. — Мисля, че компанията ще ти бъде приятна.

На Лурдс му хареса, че тя не се опита да увърта.

— Искаш да дойдеш с мен в Москва. Защо?

Лесли скръсти ръце на гърдите си.

— Подозирам, че не ми казваш всичко за приятелката си.

— Така е — призна Лурдс.

— Спомена, че често е правила копия на проучванията си.

— Не „често“. Винаги. Юлия беше страшно взискателна в това отношение.

— Значи ще търсиш въпросното копие.

— Да. И се надявам да има по-добри снимки на цимбала от пуснатите в интернет. С колкото повече материал разполагам, толкова повече са шансовете ми да разчета езика.

— Ако не ти се пречкам, имаш ли нещо против да дойда и аз? — попита Лесли.

— Не. Нямам нищо за криене.

— Преди не беше толкова склонен да споделяш информация.

Лурдс се усмихна.

— Казах ти достатъчно, за да събудя интереса ти и да те накарам да се обадиш в студиото.

Лесли се нацупи.

— Значи излиза, че съм изиграна. Нали така казвате вие американците?

— Мъничко — призна Лурдс.

— Какво щеше да правиш, ако не се бях обадила на шефа си? Или ако не бях успяла да го убедя да се съгласи на това пътуване?

— Пак щях да тръгна — отвърна Лурдс. — По какъвто и да било начин. Но реших, че възможностите на твоето студио за незабавно уреждане на визи и самолетни билети са неизмеримо по-големи от моите. След разговорите с разните пътни агенции направо ми идеше да си блъскам главата в стената.

Лесли се намръщи.

— Мислиш се за много умен.

Лурдс остави ютията.