Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Последва картина на бушуващ пожар в някаква сграда. Заглавието отдолу гласеше:

РЯЗАНСКИ ДЪРЖАВЕН МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

РЯЗАН, РУСИЯ

— Все още няма обяснение за пожара, избухнал в една от изследователските сгради на Медицинския университет и унищожил всичко вътре — каза водещият. — Пламъците отнели живота на професор Юлия Хапаева.

В долната част на екрана се появи малка снимка. Беше направена наскоро и показваше Юлия по време на разкопки. Изглеждаше щастлива.

— Професор Хапаева участваше в много важни изследвания — продължи водещият. — Тя остави съпруг и две деца.

Предаването продължи с новини за поредното ескалиране на напрежението в Близкия изток.

— Това ли е всичко? — попита Лурдс.

— Засега. — Лесли го погледна. — Съжалявам за приятелката ти.

— Аз също.

Той с мъка се надигна от канапето, на което бе прекарал нощта, след като Лесли беше заспала в леглото му. Отиде при компютъра си и бързо влезе в интернет.

— Съобщиха ли нещо за цимбала?

— Не.

Лурдс отвори новинарските сайтове и за по-прегледно сортира заглавията. Изчете дори руските новинарски портали, но откри съвсем малко повече от онова, което току-що съобщиха по FOX News.

— Мислиш ли, че цимбалът е свързан със смъртта й? — Лесли стана леко от леглото и отиде при него. Все още беше в дрехите си от снощи и вървеше боса.

— Разбира се! Ти да не смяташ нещо друго? — контрира Лурдс.

— Вижда ми се малко пресилено.

— Не чак толкова. — Той прелисти новините и ги записа на твърдия диск, за да може да ги прегледа по-късно. — Ти пускаш снимките на звънеца и тутакси въоръжени мъже избиват вратата на студиото, готови да ни убият, и прибират находката. Юлия разпраща снимки на цимбала и умира в подозрителен пожар, който унищожава лабораторията й. Има връзка.

— Но тя изпрати снимките на теб.

— Да. Въпреки това аз не съм единственият й консултант — каза Лурдс. — Никой археолог или учен изобщо не съществува във вакуум. Всеки от нас е толкова добър, колкото мрежата, която успява да изгради. Мрежата на Юлия беше голяма. Сигурен съм, че е разпратила снимките и на други хора.

— Но ако не е изложила цимбала публично…

— … По силата на логиката би трябвало виновникът за смъртта й да е някой неин познат, който е получил снимките. Точно затова смятам да проследя всичко възможно за онзи предмет.

Лурдс се наведе напред и се захвана за работа.

Само след няколко минути установи със сигурност, че Юлия е отправила запитвания за цимбала най-малко в пет различни археологически форума. Всички снимки бяха идентични с онези, които беше получил по имейла. На всички се виждаше надписът, който така поразително приличаше на този върху звънеца.

Част от Лурдс — онази, която не бе погълната от загадката какво означава всичко това — тъгуваше по приятелката му.

Юлия беше духовита и остроумна. Беше се срещал с нея и семейството й при многократните си пътувания до Москва. На два пъти тя и съпругът й Иван го бяха настанявали в дома си.

— Има ли начин да стигнем до всеки, който е разглеждал тези изображения? — попита Лесли.

— Не — отвърна Лурдс. — Тези страници са достъпни за широката публика. — Най-лошите му опасения се потвърдиха. Лурдс се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си. — Боя се, че ще се наложи да спрем снимките за известно време.

— Какво искаш да кажеш? — разтревожено попита Лесли.

— Трябва да замина за Москва.

— За да посетиш семейството й ли? Разбирам те, но…

— Не само за да посетя семейството й. А за да намеря още информация за цимбала. Юлия беше блестящ археолог. Въпреки че лабораторията й е изгоряла, тя никога не държеше цялата си документация на едно място.

Лесли не беше глупава и незабавно съобрази.

— Смяташ, че може да е оставила информация за цимбала и някъде другаде.

Лурдс кимна. Нямаше причина да лъже. Лесли не знаеше за Юлия толкова, колкото знаеше той.

— Би трябвало да има копие на документацията за артефакта — каза той. — Тя беше много стриктна в това отношение. Понякога е трудно да опазиш изследването си. Учените вземат всякакви предпазни мерки. — Намръщи се. — Съжалявам за програмата ти, Лесли.

— Няма проблем — увери го тя. — Сроковете ни са ограничени, но съм сигурна, че можем да изкопчим два-три дни.

— Може да се окажат повече — рече Лурдс.

Лесли го погледна.

— Цимбалът и звънецът са свързани по някакъв начин — обясни той. — Ако успея да открия следата, ще се опитам да разбера кой е убил Юлия, а също така Джеймс Кейл и сина на обущаря.