Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

За момент болезнената вълна я заля и парализира езика й.

— Аз съм колега на Юлия — каза Лурдс. — Мога ли да говоря с нея?

— В момента не.

— Важно е.

— Ще й оставя съобщение.

Лурдс помълча известно време.

— Кажете й, че според мен животът й може да е в опасност. Обаждам се от Александрия в Египет. Разполагах… за съвсем кратко… с един артефакт, който вероятно е свързан с цимбала, за който ми писа. Преди няколко дни ни нападнаха някакви мъже и го взеха. Убиха двама души. Това са опасни хора.

— Ще й предам. — Наташа се насили да не поглежда към тялото на Юлия. — Имате ли телефон, на който да се свърже с вас?

Прибра пистолета в джоба си и бързо записа номера в бележника си, като придържаше апарата на рамото си.

— Помолете я да ми се обади при първа възможност. И й предайте, че се извинявам за нехайството да не отговоря на имейлите.

Наташа си отбеляза да провери и имейла на Юлия. Обеща, че ще изпълни молбата му, след което затвори.

Погледна към тълпата и забеляза един млад полицай в униформа. Повика го и след като се представи, попита за името на инспектора по случая и къде може да го намери. После нареди на полицая да наглежда тялото на Юлия.

— Сигурна ли сте, че сте ранила някои от тях, инспекторе? — любезно попита капитан Юрий Голев. Беше грубоват четвъртит мъж, наближаващ шейсетте. Косата му беше сребриста, но мустаците и веждите си оставаха черни. Долепи цигарата до устните си и дръпна силно. Сигналните светлини на пожарните и полицейските коли хвърляха дълбоки сенки под тъжните му очи.

— Убих поне двама от тях — отвърна Наташа.

Голев махна с цигара към откритото пространство, където униформени полицаи претърсваха района с фенери.

— Тогава къде са телата им?

— Очевидно са ги взели със себе си — отвърна Наташа.

— Очевидно — повтори Голев, но не звучеше искрено. — И защо тези хора са дошли да търсят сестра ви?

— Не зная.

Голев я погледна.

— Или може би са търсели вас.

— Никой не знаеше, че ще идвам тук. А Юлия беше на това място от доста дни.

— Някой да е имал зъб на сестра ви? — попита Голев.

— Доколкото ми е известно, не.

Голев запуши мълчаливо, загледан в сградата. Пожарникарите бяха успели да се справят с пламъците.

— Сестра ви археолог ли беше?

— Да.

— Понякога археолозите намират интересни неща.

Нарочно я подвеждаше. Наташа знаеше какво си мисли Голев, а и той беше наясно, че тя го е усетила.

— Работеше по държавна поръчка — каза Наташа. — Не проучваше нищо ценно.

— Толкова добре организирана акция, особено ако са прибрали и убитите — доста необичайно за долнопробните престъпници, с които обикновено си имам работа — едва ли е била замислена просто така.

Наташа споделяше мнението му, но премълча.

— Случайно да е намеквала, че се страхува за живота си? — попита Голев.

— Ако го беше направила, за нищо на света не бих я оставила — отвърна Наташа с възможно най-равния тон, на който беше способна.

— Разбира се. — Голев въздъхна и изпусна сиво облаче пара в нощта. — Това е много гадна работа, инспекторе.

Наташа не отговори.

Голев я погледна, този път по-меко.

— Сигурна ли сте, че искате лично да съобщите на семейството й?

— Да.

— Ако имате нужда от нещо, моля да ми се обадите.

— Да.

Сбогува се и се затътри към паркинга, където беше оставила колата си. Томас Лурдс не излизаше от ума й. Дори и да не беше въвлечен в убийството на Юлия, той може би знаеше нещо, което би я отвело до нейните убийци. Беше твърдо решена да открие всичко, което той знае.

Александрия, Египет

20.08.2009

— Събуди се. Дават го по новините.

Лурдс бавно се събуди. Всичко му беше като в мъгла. От неудобното положение, в което бе спал, осъзна, че не си е в леглото. Клепачите му се разлепиха и видя някакво размазано петно пред себе си.

Преди да успее да подреди нещата, го заслепи ярка светлина. Изръмжа някакво проклятие и закри очите си с ръка.

— Извинявай. Трябва да видиш новините. Съобщават за Юлия Хапаева. Мъртва е.

Мъртва? Думата моментално прогони мъглата от съзнанието му и го върна в реалността.

Лесли се сгуши обратно в леглото и насочи дистанционното към телевизора. Звукът се усили.

Лурдс примигна от болка, докато зениците му се нагласяха към светлината, и погледна екрана. Големите букви под водещия крещяха новината — УБИТА МОСКОВСКА АРХЕОЛОЖКА.

— … Засега представители на рязанската полиция твърдят, че нямат представа за причината, поради която е била убита доктор Хапаева — каза водещият.