Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Може да се окаже опасно.

— О, нямам намерение да правя глупости — каза Лурдс. — Щом събера достатъчно данни, за да ги съобщя на полицията, непременно ще го направя. Все пак аз съм просто лингвист. Ако Юлия не ми беше приятелка и ако не бях сигурен, че мога да се добера до повече неща от полицията, не бих и опитал.

След като Лесли си тръгна, Лурдс се зае да намери колкото се може по-скоро полет до Москва. За съжаление нямаше особен успех. Дори и сега Русия не беше от дестинациите, към които самолетите излитат на всеки половин час.

След като се обади на три авиокомпании и не намери каквото търсеше, Лурдс започна да събира багажа си. Трябваше да замине по един или друг начин. Освен това трябваше да си купи дрехи — гардеробът му беше крайно неподходящ за московските температури.

Прибираше нещата си и скърбеше за Юлия и семейството й. Не знаеше как ще я карат Иван и децата и не можеше да си представи болката, която изпитват.

Мислите за тяхната загуба разпалиха решимостта му. Не биваше да позволява на убийците да останат безнаказани. С нов прилив на сили отново се зае с пътническите агенции.

Лесли стоеше в лобито на хотела и се чувстваше неудобно — сякаш беше отишла на среща в неделя сутринта, все още носейки вечерния си тоалет от събота. Искаше й се да вземе душ и да се преоблече, но репортерските й инстинкти се бяха задействали с пълна сила.

Също като параноята й.

Чакаше сателитния телефон да установи връзка и се опитваше да подреди мислите си. Когато операторът отговори, Лесли помоли да я свържат с шефа й, Филип Уин-Джоунс.

— Уин-Джоунс — отговори той с типичния си тих и спокоен тон.

— Филип — поздрави го тя. — Лесли Крейн е.

В гласа му се долови усмивка.

— А, Лесли. Радвам се да те чуя. Ужасно съжалявам за Кейл. Благодаря, че си успяла да спасиш живота на екипа. Героизмът ти предизвика много шум около новата програма. Като стана дума за това, тъкмо преглеждах ежедневните ви отчети. Добра работа. Мисля, че ще стане страхотно. Твоят професор Лурдс е доста фотогеничен. Камерата сякаш е влюбена в него.

— Благодаря — отвърна Лесли. — И аз съм на това мнение.

Поколеба се, неуверена какво да каже по-нататък и как да премине на въпроса.

— Какво те мъчи? — попита Уин-Джоунс. — Винаги познавам, когато се опитваш да ми сервираш нещо. Ще спестиш времето и на двама ни, ако го кажеш направо.

— Излезе нещо ново. Може да се наложи снимките да се прекратят за няколко дни — каза Лесли.

Уин-Джоунс притихна. Не обичаше да превишава бюджета и да закъснява с графиците.

— Какво има?

Лесли набързо описа събитията от скорошната трагедия в Русия.

— Сигурна ли си, че двата артефакта са свързани помежду си? — попита Уин-Джоунс, след като Лесли приключи с разказа си.

— Така смята Лурдс.

— И заминава за Москва да разнищи нещата?

— Да.

— Хмммм. — От другия край на линията се чу шумолене на листа. — Очертава се интересна история. Мисля, че можем да си позволим известно отклонение от графика. Всъщност продукцията се движи дори малко по-бързо от планираното. Знаеш ли колко ще продължи пътуването на професора?

— Искам да замина с него.

Думите й като че ли го изненадаха.

— Ти?

— Да. Аз.

— Защо?

Лесли пое дълбоко дъх.

— Помисли само, Филип. Намирам загадъчен артефакт и някакви въоръжени типове изникват изневиделица и го отмъкват точно когато го показвам на единствения човек, който би могъл да го дешифрира.

— Имаш страшно високо мнение за този твой професор.

— Да, и ти знаеш защо. Хареса препоръките му още преди да ни се отвори възможност да отразим голямата история.

— Голяма история? Не избързваш ли малко?

— Помисли. Появяват се два необикновени древни артефакта, разделени на половин свят един от друг, но по някакъв начин свързани помежду си. За по-малко от седмица стават две убийства, въоръжено нападение и кражба на същите тези артефакти. Ако зад това стои един и същи човек или дори да са две групи, изпратени от един и същи човек, те са искали да убият свързани с находките професионалисти на два различни континента. — Лесли впери поглед в плота на рецепцията и мислено сключи пръсти. — Това е ОГРОМНА история. Досега никой друг не се е усетил. Филип, трябва да направим всичко възможно да проследим развоя на нещата.

Уин-Джоунс въздъхна тежко.

— Ние не сме новинарска агенция.

— Знам. — Лесли едва сдържаше вълнението, което я изгаряше. Не беше казал не! — Това, което правим тук, има шанс да стане център на вниманието за доста време. Ако професор Лурдс успее да изкопчи тайната на звънеца и цимбала, няма ли да бъде страхотен късмет? Освен това имаме конспирация и престъпления, а това със сигурност ще привлече много повече внимание към сериите, не мислиш ли?