Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Ами ако казва нещо повече? Например: „Разкарайте се от пикапа ми, или ще стрелям“? — попита Гари.

— Скоро ще разберем. — Наташа превключи на скорост и сложи крак на газта.

Тримата мъже се затичаха, като викаха и махаха с ръце.

Гари се сви в седалката в очакване на най-лошото.

— Да знаеш, май имаме проблем.

Наташа мина през лабиринта с тежкото оборудване и се понесе с рев към осветената арка, водеща към дълбините на пещерната система.

— Само един ли?

Напрежението явно бе лишило Гари от усета му за сарказъм.

— Някои от тези охранители са добри момчета. Дошли са тук просто да си вършат работата. Нямат нищо общо с лошите. Как ще разделим едните от другите?

— Те ще трябва да изберат на коя страна да застанат. — Пикапът подскочи на някаква неравност. — Застанат ли ми на пътя, значи са лоши. А единствените добри там долу можем да се окажем само ние.

— Страхотно.

Наташа погледна в огледалото. Преследваха ги най-малко две коли.

— Дотук с тихото промъкване — мрачно рече Гари.

Един куршум продупчи задното стъкло и се заби в предното.

— Мамка му! — Гари се сниши още повече и прикри глава с ръце.

Наташа се съсредоточи върху шофирането. В главата си имаше приблизителна карта на пещерите, но мракът беше пълен, с изключение на предпазните светлини, които едва маркираха пътя. Фаровете пронизваха тъмнината на съвсем късо разстояние. Стените на пещерите сякаш изникваха пред нея все по-бързо и по-бързо. Веднъж калникът докосна скалата, пръскайки порой от искри.

Надяваше се Черновски да се е свързал с испанските власти. Надяваше се половината испанска полиция вече да е на път към обекта. А може би и половината от армията. Надяваше се да не забие пикала в някоя стена. Дълбоко в себе си се надяваше и да пристигнат навреме, за да спасят Лурдс.

Лурдс гледаше оставените пред него инструменти. Сериозно се замисли дали да не ги разбие. Лесно можеше да го направи. Но не знаеше дали това ще попречи на Мурани да намери Книгата на познанието.

А и подобно действие му се виждаше като светотатство.

— Обещавам ви, че опитате ли да унищожите инструментите, ще ме молите по-бързо да ви убия. — Мурани коленичи срещу Лурдс. В едната си ръка държеше пистолет.

— Ще се справя по-добре, ако не държите това нещо насочено към мен — каза Лурдс. — И ми запречвате светлината.

Побърканият свещеник отстъпи назад, но не свали оръжието.

Лурдс отново и отново препрочиташе надписите. Разказваха за унищожаването на Атлантида и за решението ключът към „Удавената земя“ да бъде пръснат по света на пет парчета.

А последният ред гласеше: Надайте весел звук.

— Надайте весел звук — повтори на глас Лурдс. — Какво означава това? — Помисли си, че е свързано по някакъв начин с инструментите, но вече бе свирил с тях, а нищо не се беше случило.

Мурани се поколеба само за миг.

— „Възкликнете на Господа, всички земи“. Псалтир, 100:1 12 12 В Синодалното издание — Псалтир 99:1 (Възкликнете Господу, цяла земьо); използваният тук превод е от протестантската версия на Библията, изд. 1940 г. — Б.пр. .

— Какво означава това?

— Че хората трябва да хвалят и веселят бога.

— И намерихте цитата просто така?

— От всички епископи се иска да знаят наизуст Псалтира. — Мурани поклати глава. — Толкова много важни църковни практики останаха на заден план или съвсем се забравиха… Падам си малко традиционалист.

На Лурдс му се прииска да попита дали тези практики включват убийства, но реши да не разпалва прекалено много страстите.

— Този стих има ли някакво особено значение за Книгата на познанието?

— Доколкото ми е известно, не.

Лурдс внимателно докосна инструментите. Отговорът трябваше да е някъде тук, но му се изплъзваше. Заблъска глава върху загадката. Решението трябваше да е скрито, но също така и постижимо. В края на краищата, ако някой Пазител си отиде твърде рано, приемниците му би трябвало да могат да се справят без неговите напътствия.

Взе фенера и се върна при картината с Пазителите, получаващи петте инструмента. Мурани вървеше до него.

Петимата мъже държаха инструментите високо вдигнати. Бяха подредени в редица, като всеки инструмент се държеше по определен начин.

Лурдс запомни последователността. Върна се при инструментите и ги нареди в същия ред. Барабан, цимбал, флейта, лютня, звънец. Имаше ли някакъв смисъл в поредицата? Или се заблуждаваше?

Насочи фенера и заразглежда повърхностите им по-отблизо. Внезапно погледът му улови символи върху барабана, които не бе забелязал досега. Едва се различаваха и приличаха по-скоро на драскотини, много по-бледи от останалите надписи. Беше истинско чудо, че са се запазили след хиляди години.