Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Тайната на музикалните инструменти — каза Мурани. — Открийте я.

По знак на кардинала Галардо и хората му донесоха кутиите и ги оставиха на земята.

Лурдс се поколеба. Предизвикателството беше огромно, условията — невъзможни. Но той искаше да спаси Лесли. Да бъде герой. Искаше да се справи достойно с положението.

— Не го правете.

Лурдс завъртя глава към отец Себастиан. Старецът продължаваше да стои с броеница в ръка.

— Книгата на познанието е била скрита — рече той. — Бог неслучайно я е скрил. Тя е унищожила този свят.

Лурдс си помисли за картините на унищожението върху каменните стени. Те само загатваха за истинския ужас, стоварил се върху островното царство.

— Не бива да го правите — каза Себастиан.

— Накарайте го да млъкне — изръмжа Мурани.

Галардо удари Себастиан в гърлото. Свещеникът рухна на коляно, като се давеше и кашляше. Без никаква жалост Галардо го изрита отстрани и го просна на земята.

Един от швейцарските гвардейци — онзи с белега — възкликна възмутено. Галардо се извърна и го изгледа свирепо, но въпреки това отстъпи от стария свещеник.

Мурани отдръпна пистолета от главата на Лесли и застана лице в лице с Лурдс.

Лурдс искаше да отстъпи назад. Струящата от кардинала заплаха бе съвсем осезаема сила. Стомахът на професора се сви болезнено.

— Трябва да го направите — каза Мурани с нисък, жесток глас. — Дори не сте подозирали за всичко това. А ето че сте тук. Вярвате ли в божията воля, професор Лурдс?

Лурдс се опита да отговори, но от стегнатото му от страх гърло не се изтръгна нито звук.

— Аз мисля, че сте тук по божия воля — каза Мурани. — Вярвам, че той е поискал да сте тук. Да му послужите по този начин.

— Не го прави, Томас — умоляващо се обади Лесли.

— Помислете за познанието — каза Мурани. — Можете ли да идете в гроба, без да го достигнете? — Тъмните му очи се вгледаха изпитателно в очите на Лурдс. — Толкова сте близо до целта. Помислете си само. Напълно възможно е да разчетем какво е написано в Книгата на познанието. Ще сте ми нужен и за това. Намерите ли Книгата, ще останете жив.

Лурдс искаше да каже не. Всичко добро и достойно в него отказваше да сътрудничи на полуделия фанатик. Но настоятелният глас от най-дълбокото кътче в ума му не млъкваше. Той искаше да прочете Книгата. Копнееше да разбере какво е написано в нея.

— Как можете да се отдръпнете сега? — попита Мурани.

— Не позволявайте да ви придума — изграчи Себастиан. — Не се поддавайте на изкушението.

Но изкушението беше твърде голямо. Това бе най-голямата и великолепна находка в живота на Лурдс.

А още не беше намерена.

Без да каже нито дума, той насочи вниманието си към музикалните инструменти.

След ранното си пристигане в Кадис Наташа се бе запознала възможно най-добре с обекта. Беше изчела статиите във вестниците и списанията, пръснати из лагера на медиите. Гари й бе помогнал да ги събере. Бяха гледали и някои от репортажите на журналистите. Разкопките заемаха сериозна част в новинарските емисии.

Според медиите пещерата със загадъчната врата от видеозаписите се намираше на около три километра от входа.

Наташа отиде до паркинга в първата пещера, където държаха тежкото оборудване. Забеляза един малък пикап, паркиран настрани, извън обхвата на охранителните прожектори.

Колата беше заключена. Наташа предположи, че шофьорът го е направил по-скоро по навик, отколкото с цел да предотврати евентуална кражба. Кой би тръгнал да прескача такава ограда, за да отмъква подобни неща?

— Заключена, а? — обади се Гари. — Може да има друга…

Наташа отвори кутията с инструменти на багажника на пикапа, извади малък лост и строши прозореца от страната на шофьора. По каменния под се посипаха кубчета стъкло.

— Мамка му. — Гари нервно се озърна. — Не мислиш ли, че би било по-добре да се промъкнем незабелязани?

— Това иска време — Наташа отключи и отвори вратата. — А ние нямаме. Вече може да сме закъснели.

— Май някой идва. — Гари кимна.

Наташа се озърна през рамо и видя трима работници да приближават към тях. Пъхна се зад волана и отключи вратата от страната на пътника.

Един от мъжете извика, но Наташа не разбра езика. Измъкна сгъваемия си нож и оголи жиците на захранването. После с помощта на лоста махна калъфа на волана и заключващия механизъм, за да освободи кормилото.

— Разбираш ли какво казва? — попита Гари.

— Сигурно иска да знае какво правим. — Наташа докосна жиците и двигателят на колата заръмжа.