Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Обхванат от възбуда, Лурдс бързо огледа и останалите инструменти, докато не откри символи и върху тях. Заедно те образуваха изречение.

— „Разбий възкликнете“. — Преведе го отново. Нямаше никакъв смисъл. Със сигурност беше сгрешил.

— Какво виждате? — попита Мурани.

Лурдс му разказа.

— Какви са тези символи? — попита Мурани. Беше осветил само част от знаците с фенера си.

— „Възкликнете“.

Мурани насочи фенера към близката стена.

— Има ги и там.

Лурдс вдигна очи и видя, че символите наистина се повтарят. Скочи на крака и развълнувано отиде до стената. Наведе се, взе един камък и го стовари върху гладката повърхност.

Чу се кухо кънтене.

Лурдс удари отново.

— Кухо е. — Удари трети път. Стената се проби.

Мурани, Галардо и някои от останалите се завтекоха напред и атакуваха фалшивата стена с прикладите на карабините си. Тя се пръсна и парчетата се посипаха по пода.

От другата страна имаше изящна недокосната зала, пълна със сталактити и сталагмити. Звуците от ударите отекваха почти мелодично в нея.

Преди да успеят да го спрат, Лурдс прескочи счупената стена и пристъпи в залата. Въздухът тук сякаш беше по-свеж. Шумът постепенно утихна, но Лурдс забеляза как пространството задържа звука като в концертна зала.

Върху стената от дясната му страна беше гравирано изображение на Първия син с Книгата на познанието.

Надписът под него гласеше:

Възкликнете на Господа.

Залата на акордите

Археологически обект „Атлантида“

Кадис, Испания

14.09.2009

— Какво означава това? — попита Мурани, докато лъчът на фенера му играеше върху камъка, който бе привлякъл вниманието на лингвиста.

— Не зная — отвърна Лурдс.

Думите им се понесоха из пещерата и отекнаха обратно.

— Надписът е същият като върху стената, нали? — Нетърпението на Мурани растеше. Намираше се в опасна ситуация. Засега швейцарските гвардейци признаваха авторитета на Обществото на Квирин, но не бяха единни и Мурани знаеше това. Щяха да откажат да убият Лурдс, Себастиан и останалите. Гвардейците, които пазеха Себастиан, вече бяха на път да се разбунтуват. Мурани не можеше да допусне да останат живи.

Но нали именно затова бе довел Галардо и хората му тук. Може би лейтенант Сбордони и подчинените му щяха да изпълнят заповедите, дори и да включват убийство, но заварените тук гвардейци нямаше да го послушат.

Щеше да се справи с това усложнение, когато му дойдеше времето. Засега искаше Лурдс да покаже знанията си. Мурани се закле, че това щеше да е последната възможност за професора.

— Същият е — потвърди Лурдс.

— Стената беше фалшива.

— Не мисля, че това се отнася и за тази.

Мурани направи знак на Галардо и той стовари приклада върху стена. От удара с метала от камъка изскочиха искри и полетяха остри отломки.

Резкият звук отекна в залата.

— Плътна е — изсумтя Галардо.

Лурдс наклони глава настрани и се заслуша.

Мурани предположи, че слуша ехото, но не знаеше защо. Професорът го бе изненадал. Кардиналът беше очаквал той да се моли за живота си. А вместо това Лурдс сякаш бе още по-запленен от това, което става.

Самият Мурани едва сдържаше нетърпението си. Беше мислил за Книгата на познанието от години, откакто бе научил за съществуването на петте инструмента от книгата, която останалите членове на Обществото на Квирин бяха пропуснали в собствените си архиви.

Раздвижи пръсти около дръжката на пистолета. Оръжието стоеше непривично в ръката му, но той беше наясно как да го използва. Достатъчно наясно беше и със себе си и знаеше, че ще го използва, ако намери за нужно.

За момент се запита дали Лурдс не се мъчи да спечели време. Ако…

— Ударете отново — каза Лурдс. Очите му не се откъсваха нито за миг от стената.

— Сам си я удари — отвърна Галардо.

Обхванат от нетърпение и вероятно несигурен дали не е избрал погрешната страна, лейтенант Сбордони удари стената с карабината си. Звукът отново отекна в помещението.

— Това място е като акустична зала — обади се Лесли.

Веднага щом каза това, Мурани също се сети, че му прилича точно на това. Или на преддверие на църква.

— Още веднъж — каза Лурдс.

Сбордони отново удари стената.

— Ударете другаде.

Лейтенантът замахна с карабината и удари.

Този път Мурани чу и двойната модулация на удара. Пещерата имаше толкова добри акустични качества, че звукът беше ясно различим.

— Помогнете ми. — Лурдс освети стената. — Тук трябва да има някаква уловка. Лост или нещо такова.