Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Пикапът се блъсна с такава сила в стената, че костите им се разтресоха. Наташа реши, че колата се е заклещила. Задните колела се въртяха върху камъка, без да намерят сцепление.

Светлините на преследвачите наближаваха.

Гари изруга и изби счупения прозорец навън. По-голямата част от стъклото падна в скута му.

— Сега вече мислиш ли, че щеше да е по-добре да останеш? — попита Наташа.

— Мъничко повече, отколкото преди — Призна Гари. — Но трябва да отбележа, че определено не исках да идвам от самото начало. Още от онова нападение в Александрия.

Наташа се усмихна мрачно и отново натисна газта. Пикапът полетя напред.

Малко по-нататък пещерата отново се разшири. Наташа разпозна залата, която бе виждала толкова много пъти по телевизията. В следващата бяха открили всички онези гробове.

Бърз поглед напред показа, че вече няма накъде да продължат. Тя натисна рязко спирачки и завъртя волана. Гумите отново изгубиха сцепление и пикапът се плъзна странично. Преди да успее да спре, колата се блъсна в един спрял булдозер. Наташа удари главата си и едва не изгуби съзнание.

Миризма на бензин изпълни кабината.

Не всички коли гърмят — помисли си тя. — Това става само по американските филми.

Но знаеше също, че се взривяват достатъчно често, за да оправдаят бързата евакуация. Беше виждала подобни инциденти в Москва. А и преследвачите вече почти ги настигаха.

Сграбчи рамото на Гари и го разтърси.

— Излизай!

Гари я погледна. От аркадата над едното му око течеше кръв.

— Мислех си, че сме мъртви.

— Още не сме. — Наташа се хвърли с цялата си тежест върху вратата и я отвори. Измъкна се навън и пистолетите се озоваха в ръцете й, докато другите коли се носеха към нея.

Това са работници — напомни си тя. — Просто си вършат работата. Не са Галардо и хората му. Не са убийците на Юлия. Трябваше да внимава и да не забравя това.

Гари не можеше да се измъкне от неговата страна и се наложи да се прехвърли през мястото на шофьора. Тръгна да търси прикритие зад машините, като се олюляваше несигурно.

Куршуми се забиха в пикапа и Наташа видя трима швейцарски гвардейци, застанали на пост край един фургон. Изпъкваха в тъмнината на пещерата заради опънатите около тях кабели с крушки.

Наташа сграбчи Гари и го блъсна под булдозера. Изруга наум. Случвало й се бе да попада в тесни пространства в Москва заедно с Черновски, но сегашната ситуация никак не изглеждаше добре.

Тогава забеляза струя бензин, която образуваше локва под пикапа. При целия метал и камък наоколо всеки момент можеше да се очаква искра.

Работниците успяха да спрат, но куршумите на гвардейците моментално свалиха някои от тях и накараха останалите да се скрият.

— Добре — обади се Гари. — Онези са лошите.

Нещата винаги опират до избор, помисли си Наташа. Нямаше причина да стрелят по работниците, освен ако залогът не се беше вдигнал значително. Помисли си за миг за Лурдс и се запита в каква ли беда се намираше в момента.

И тогава един заблуден куршум улучи пода наблизо и подпали локвата бензин. Тя пламна мигновено.

— Мърдай! — Наташа сръга Гари с глава и го засили към другата страна на булдозера точно когато пламъците под пикапа подскочиха нагоре и подпалиха резервоара.

Експлозията не беше голяма като по филмите, но ударната вълна събори Наташа и пръсна огнени отломки във всички посоки.

Тя скочи отново на крака и продължи напред. Насили се да използва периферното си зрение и да не се опитва да гледа право към швейцарските гвардейци. Много укрития се издават от случайния блясък на око. Хвърли се от другата страна на булдозера и насочи пистолета си само колкото да изстреля три куршума. Поне един от тях улучи втурналия се напред гвардеец в лицето и го просна на земята. Другите двама се прикриха.

Докато удържаше позицията си, с пламнали от дима нос и гърло, Наташа видя как един от гвардейците се подава от укритието си и мята граната към фургона.

Оказа се, че гранатата е запалителна. Глухият звук от възпламеняването й достигна до ушите на Наташа. Моментално лумна огън и обхвана едната страна на фургона.

— Вътре има хора! — извика Гари.

Наташа погледна към прозорците и видя долепените към стъклото лица.

— Заключени са! — викна Гари.

— Знам.

— Не можем да ги оставим да изгорят.

— Знам. Нека помисля.

Но време за мислене нямаше и Наташа го знаеше. Все още имаше двама въоръжени…

Гари изскочи от прикритието си и се втурна към фургона. Един от гвардейците се изправи и го простреля. Докато Гари падаше, Наташа се прицели в мъжа в тъмното, ориентирайки се по пламъка от дулото. Изстреля няколко куршума и не спря, докато гвардеецът не рухна на земята.