Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Защо? — попита Мурани.

— Зад тази стена има затворено пространство — каза Лурдс.

— Друга пещера ли?

Лурдс поклати глава, докато опипваше линиите на гравюрата.

— Няма толкова място… Звучи като глас.

— Стената е дебела не повече от няколко сантиметра — каза Сбордони и я огледа. — Мислите, че нещо е скрито в картината ли?

— Отстъпете. Осветете колкото се може по-добре. — Лурдс също отстъпи.

Известно време всички стояха в тишина. Изведнъж чуха нежен ромон в камъка.

— Какво е това? — попита Галардо.

— Морето — каза отец Себастиан. Гласът му беше стържещ и груб от удара, който бе получил от здравеняка. — Стените на пещерите са единствената преграда, която не позволява на океана да запълни това място. Счупите ли я, ще удавите всички ни.

Тези отрезвяващи думи изнервиха мнозина от гвардейците. Галардо и хората му като че ли също не бяха особено доволни от положението, в което се бяха озовали.

— Стените ще издържат — каза Мурани. — Просто се опитва да ви изплаши.

Но знаеше, че тактиката на сплашване действа. Тези хора не вярваха в бог и в мисията, която му беше наложена.

— Виждали ли сте тази картина? — попита Лурдс.

— Да — отвърна Мурани. — Прилича на илюстрацията от книгата в архива.

— Носите ли я?

— Не.

Лурдс изглеждаше разочарован.

— Нямаше да е зле да имаме нещо за сравнение. — Заоглежда стената и Мурани виждаше, че е изцяло погълнат от проблема, напълно забравил, че животът му виси на косъм.

Изумен от поведението му, Мурани затърси някакви разлики в изображението. Приличаше точно на онова в книгата.

С една разлика.

— Книгата — каза Мурани. — Книгата в ръката на Първия син.

— Какво за нея? — Лурдс пристъпи напред, за да я разгледа по-подробно.

— На илюстрацията, която съм виждал, тя беше затворена, а не отворена като тази.

Лурдс докосна книгата с показалец.

— Трябва ми нож — каза той и протегна ръка настрани.

— Как ли пък не — отвърна Галардо. — Ти си пленник, а не гост.

— Дай му ножа — нареди Мурани. — Имаш пушка. Какво може да направи той с един нож срещу стрелците ти?

Галардо подаде автоматичен нож с дванайсетсантиметрово острие.

Лурдс го отвори и започна да драска очертанията на книгата. Изведнъж острието потъна в една от линиите. Усмихвайки се, Лурдс пъхна ножа напред.

Нещо в стената изщрака. Звукът отекна в залата. После отзад се разнесе гневно стържене и изпълни пещерата с неприятен шум.

Внезапно стената хлътна назад и разкри скрити процепи, които досега бяха покрити с прах. Стената се плъзна петнайсетина сантиметра назад, след което изпълзя наляво.

Зад нея имаше друга гравюра, която отново изобразяваше петте инструмента. Този път бяха подредени в различен ред.

Под картината имаше десет квадрата. Лурдс натисна един от тях. Нещо се раздвижи в стената и почти в същия момент силно мелодично „бом!“ изпълни залата.

Лурдс вече се движеше с фенер в ръка към мрака.

— Натиснете бутона още веднъж.

Мурани махна на Сбордони да тръгне след Лурдс и каза на Галардо да натисне отново квадрата.

Мелодичният звън се повтори.

Лурдс промени посоката, в която вървеше, и насочи лъча нагоре.

— Отново — извика той, след като ехото заглъхна.

„Бом!“

Мурани чу звука почти директно над себе си. Лъчът на фенера му последва този на Лурдс по тавана на пещерата.

— Отново — извика Лурдс.

Този път Мурани видя как един чук удря сталактита горе. Чукът не беше голям и изглежда бе направен от кост. Към него бе прикрепена златна жица, която изчезваше в една дупка в тавана.

— Отново.

Чукът се задвижи и удари сталактита.

„Бом!“

— Натиснете друг бутон — нареди Лурдс.

„Бом!“

И този звук предизвика кратко търсене, което завърши с откриването на друг костен чук, задвижван от златна жица.

— Залата — невярващо рече Лурдс, докато осветяваше с фенера си наоколо. — Превърната е в музикален инструмент.

Наташа изцеждаше максималното от пикапа в тъмното и летеше с бясна скорост по наклонения път. Следеше одомера 13 13 Скоростомер. — Б.ред. и отброяваше всеки сто метра.

— Внимавай! — дрезгаво извика Гари.

Тя видя със закъснение носещата се към тях стена. Рязко зави, за да избегне сблъсъка, но гумите се плъзнаха по влажния каменен под. Атлантическият океан бе наблизо и въздухът беше много влажен. След време това щеше да предизвика промени в системата от пещери и може би дори да убие бактериите и гъбичките, чиято естествена среда беше тук.