Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

На следващата картина се виждаше зикурат в строеж. Стотици работници влачеха камъни за постройката, която трябвало да достигне небесата.

— „По заповед на царя — жрец, син на Халев, била издигната огромна кула. Хората искали да живеят на небето и сами да станат богове. Вярвали, че трябва само да се изкачат дотам, за да достигнат божия рай“.

Следващият камък показваше разрушаването на кулата. В основата й лежаха трупове.

— „Бог видял лошите и себични стремежи на хората и изсипал своето отмъщение…“

— „Гняв“ — поправи го Себастиан.

— „… и изсипал своя гняв — съгласи се Лурдс — върху тях и разрушил кулата им. Унищожил и онова, което свързвало всички хора, като отнел езика им. Дори езикът, който донесли със себе си от Едемската градина, бил изгубен“.

Опита се да си представи какво ли е било. Всички хора, споделящи толкова много неща помежду си, внезапно да не могат да разговарят един с друг. Дори праезикът, за какъвто трябваше да приеме донесения от Едем, им бил отнет.

— „С времето те отново заговорили помежду си, но на много различни езици. Разшифровали и езика на Книгата на познанието. Царете — жреци започнали да я четат. Бог призовал морето да се надигне и унищожил острова“.

Следващата картина показваше огромна вълна, която се стоварваше върху острова. Хората стояха вцепенени от ужас и гледаха приближаващата гибел.

— „Само потърсилите убежище в пещерите…“

— Катакомбите — каза Себастиан.

— „… катакомбите… — автоматично се поправи Лурдс. Думите го теглеха след себе си и той ги гонеше с фенера си. — … преживели, потопа. После, когато морето се отдръпнало, оцелелите заключили Книгата на познанието в… дома на…“ — Спря, неспособен да продължи.

— В Залата на акордите — каза Себастиан. — Точно в нея се намираме сега.

Лурдс освети каменната стена. Облечени в роби мъже стояха в пещерата пред пиктограми, които разпозна като картините, които виждаше в момента.

— Значи Книгата на познанието е тук? — попита Мурани.

— Не зная — отвърна Лурдс.

Лесли извика от изненада и болка.

Когато Лурдс се обърна към нея, Мурани я беше сграбчил за косата и я дърпаше да падне на колене. Взе пистолета на един от гвардейците.

— Какво правите? — остро попита Лурдс и направи крачка към нея.

Мурани стовари пистолета върху слепоочието му.

Болката избухна в главата на Лурдс, замая го и той рухна на четири крака. Едва успяваше да държи главата си над камъка.

— Къде е Книгата? — изкрещя Мурани.

Лурдс едва се сдържа да не повърне. Острата жлъч се надигна в гърлото му.

— Не зная. Не се казва. Това е било написано преди хиляди години. Възможно е някой вече да я е взел. Или легендите ви да лъжат.

Мурани се обърна към Себастиан.

— Казвай къде е Книгата.

— Не — отговори Себастиан. — Няма да ти помогна, Мурани. Ти опозори себе си, своята Църква и своя бог. Аз няма да бъда част от това.

Мурани насочи пистолета към него.

— Значи ще умреш.

За момент Лурдс си помисли, че кардиналът ще застреля стария свещеник.

Себастиан вдигна броеницата си и започна да се моли. Гласът му почти не потрепна.

Мурани насочи пистолета към Лесли.

— Ще убия нея. Кълна се, ще я убия.

Себастиан отвори очи и погледна към Лесли.

— Съжалявам.

Вбесен, Мурани се обърна отново към Лурдс:

— Продължавайте да четете. Намерете Книгата. Не го ли направите, ще убия тази жена. Имате десет минути.

Лурдс с мъка се надигна от земята и се олюля. После вдигна изпуснатия фенер и се запрепъва обратно към стената от картини. Спря при изображението на петте музикални инструмента.

Примигна и се опита да фокусира зрението си.

— „Оцелелите живеели в страх от бог. Те заключили Книгата на познанието в… Залата на акордите. Ключът бил разделен между пет… инструмента “. Тук налучквам, но думата пасва.

— Нататък — нареди Мурани.

Лурдс избърса потта от очите си и премина на следващата пиктограма.

— „Тайната била скрита вътре. Петте инструмента били дадени на петима мъже, които били наречени… Пазители. — Използва името, с което се наричаха Адебайо, Блекфокс и Ванг. — Пазителите били избрани сред онези, които сега говорели различни езици. Те получили части от ключа и били пратени в света. Никога не трябвало да се събират заедно, докато бог не ги призове“.

Когато премина на следващата картина, Лурдс видя, че тя е празна. Обходи камъка с лъча на фенера си и се обърна към Мурани.

— Тук няма нищо — каза с тънък, тих глас. Очакваше Мурани да го застреля в яростта си.