Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Не може да е вярно — каза Лурдс. По време на рецитала си Мурани нито веднъж не бе погледнал към надписа.

— Вярно е — отвърна кардиналът.

Лурдс отново се загледа към изписаната върху камъка история. Беше написано точно това, дори ако се допуснат някои погрешни интерпретации.

— Но това не е вярно — каза Лурдс. — В Библията се казва, че Исус е бил роден от Мария хиляди години по-късно и че той е единственият божи син.

— На това ви учи Църквата — съгласи се Мурани. — Това е просто една от тайните, които сме пазили през всички тези години. Бог е имал двама синове. Двама. И двамата били изпратени на земята. И двамата били убити от хората.

Лурдс погледна към отец Себастиан.

Мълчанието на свещеника беше красноречиво.

— Щом можете да четете това, защо съм ви нужен аз? — обърна се Лурдс към Мурани.

— Защото не мога да го чета — отвърна кардиналът. — Знам какво се разказва в историята. Известна ми е само част от тайната. Нуждая се от вас, за да ми кажете останалото. Първият син дошъл на земята, в Едемската градина, и донесъл чуден дар — Книгата на познанието. — Мурани се усмихна. — Изобщо не е било дърво или плод. Това е друга скрита тайна на Църквата. Било е книга. Тази книга е божието слово и има силата да преобрази нашата реалност. — Той замълча. — Тази книга е унищожила Атлантида.

Археологически обект „Атлантида“

Кадис, Испания

14.09.2009

Като подбираше внимателно пътя си в сенките, Наташа запълзя нагоре по хълма към мястото, където оградата опираше в скалата. Гърлото на пещерата хвърляше светлина само на няколко стъпки от нея.

Гари я следваше. Тя бе благодарна, че охраната е небрежна. Ако някой наистина се ослушваше, със сигурност щеше да чуе как операторът се препъва в тъмното. Застана зад нея и шумно вдиша.

Наташа приклекна и извади сателитния телефон, с който се бе сдобила след кацането в Кадис. Беше го купила от същия търговец на черно, който й продаде двата 9-милиметрови пистолета в джобовете на тренчкота.

— Следващата част ще бъде опасна — каза тя на Гари, докато натискаше бутоните на телефона. — По-добре си помисли отново дали да идваш.

Той беше напрегнат. Преглътна с мъка и поклати глава.

— Не мога да те оставя сама.

Наташа го изгледа за момент и видя решителността в очите му. Кимна и натисна бутона за свързване. Загледа се към бреговата линия, където стената удържаше бурните вълни. Грохотът на прибоя се носеше неспирно над района.

Минаха няколко секунди, докато връзката се осъществи.

Иван Черновски обаче отговори още на първото позвъняване.

— Черновски.

— Наташа е.

— Така значи. Все още си жива.

— Поне засега.

— Чудех се какво става. Май професор Лурдс и останалите от антуража ти са били доста заети.

— Донякъде.

— Престрелки в Одеса, Германия и Западна Африка. Доста си попътувала.

— Знаех, че ще разбереш за Одеса, но как научи за останалите?

Черновски въздъхна.

— Наложи ми се да отговарям на много обаждания от чужбина във връзка с моя партньор. Шефът ни смята, че знам всичко за теб, и директно ги свързваше с мен. Естествено, след като ми нареди да отричам всичко и добави, че мястото ми виси на косъм.

— Извинявай. Не съм искала да ти създавам проблеми.

— Карай.

Наташа си представи как Черновски свива рамене в кабинета си.

— Ще го преживеем, Наташа. Както винаги. Е, къде си сега? Репортерите в Лондон като че ли смятат, че вече не си там. Много хора искат да разговарят с Лурдс, а компанията, за която работи мис Крейн, обяви, че тя е изчезнала.

— Кадис — отговори Наташа. — В Кадис сме.

Черновски помълча за известно време.

— Значи е вярно? Наистина ли Атлантида е била там?

— Не знам. Лурдс беше отвлечен в Лондон. Измъкнах се, преди да успеят да ме хванат. Знаех, че ще го доведат тук, и те наистина го доведоха.

— Защо?

— Заради инструментите.

— Музикалните инструменти, за които намекна мис Крейн в интервюто си.

— Да.

— Има ли нещо вярно във всичко това?

Наташа се поколеба. Отново си помисли за Юлия и колко я бе заинтригувал древният цимбал, върху който работеше.

— Надявам се — отвърна най-сетне тя.

— Но се обаждаш за друго — каза Черновски.

— Нещата се заплетоха. Явно от Римокатолическата църква крият повече, отколкото показват. Лурдс и жената бяха отведени на обекта от хората, които ги заловиха.

— Какво търсят?

— Не знам.

— Лурдс знае ли?

— Вероятно.