Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Гвардейците бързо ги обходиха, за да ги закопчаят с пластмасови белезници за еднократна употреба. Щом приключиха, неколцина от тях подкараха пленниците към външната пещера. Този път никой не посмя да се съпротивлява.

Мурани се усмихна. Приближи се достатъчно, за да не го чуе никой друг, освен Себастиан.

— Не можеш да ме спреш, старче. Можеш единствено да се бориш срещу мен и да умреш. Ако искаш да умреш за бог, давай. Ще ми се да направиш тази жертва. Всъщност дори бих я приветствал с аплодисменти.

Себастиан се опита да бъде твърд въпреки страха си.

— Книгата не е тук.

Мурани се огледа.

— Сигурен съм, че е тук.

— Тя е унищожила Атлантида.

— Защото царете — жреци от онова време са искали да бъдат равни на бог — отвърна Мурани. — А аз искам само да го върна на този свят. Искам всеки да познае страха от бог. Всеки, включително и безполезният некадърник във Ватикана. Особено той. Имам планове…

Себастиан затрепери, но не каза нищо. Не можеше да повярва, че това се случва. Швейцарската гвардия беше вярна само и единствено на папата. А ето че тези тук следваха Мурани, сякаш той е папа.

— Къде е Книгата? — заповеднически попита Мурани.

Себастиан поклати глава.

— Не зная. А ако знаех, нямаше да ти кажа.

Нервен тик оживя под дясното око на Мурани.

— Внимавай. Няма да търпя бунтове. Ще те погреба тук, ако се наложи.

— Значи към списъка на зверствата си ще добавиш и убийство?

— Късно. Много отдавна съм го добавил — студено отвърна Мурани. — Сега мога единствено да доведа работата си докрай. И не е убийство, когато отнемам живот, изпълнявайки божията воля.

— Това не е божие дело.

— Ти не го разпознаваш като божие дело. За разлика от мен.

— Няма да ти помогна.

Мурани се усмихна.

— Помощта ти не ми трябва — озъби му се той и повиши тон. — Професор Лурдс.

Лурдс се препъна по каменния под, когато един от гвардейците го блъсна напред. Забеляза колко излъскан е подът между големите гравирани стенописи. Осъзна колко много хора са вървели между тези изображения преди хиляди години.

— Елате тук — заповяда Мурани.

Лурдс неохотно приближи кардинала. Беше наблюдавал разговора между Мурани и отец Себастиан, но не успя да го чуе от боботенето на генераторите в съседната зала. По израженията им обаче ставаше ясно, че никой от двамата не е доволен от казаното.

Мурани посочи към изображението върху камъка пред него.

— Знаете ли какво е това?

Лурдс погледна картината и си помисли, че кардиналът може би го изпитва. Образът беше съвсем ясен. Нямаше място за грешки.

— Атлантида. — Лурдс посочи с двете си ръце, тъй като бяха закопчани, към зикурата. — Това е Вавилонската кула. Искали са по нея да достигнат небето и бог.

— Да. — Мурани насочи вниманието на Лурдс към части от каменната стена, покрити със същите знаци като инструментите. Картината обаче беше различна. Двама мъже и една жена стояха в гора, заобиколени от животни. — Можете ли да разчетете това?

Известно време Лурдс изучаваше надписа. Много добре усещаше върху себе си напрегнатия поглед на отец Себастиан.

— Не му помагайте да го прави — меко рече старият свещеник. — Не знаете какво възнамерява…

Бърз като атакуваща змия, Мурани го зашлеви през лицето с опакото на дланта си. Себастиан извика, олюля се и падна на коляно. От носа и разцепените му устни потече кръв.

Неколцина швейцарски гвардейци, сред които един млад мъж с белег на лицето, който беше особено смутен, пристъпиха напред. Само резките заповеди от техните началници ги задържаха на място. Очевидно по някои въпроси мненията им се различаваха. Гвардейците не бяха напълно единни.

Лурдс не знаеше дали това е добро или лошо. Знаеше обаче нещо друго — всички гвардейци бяха въоръжени. Бунт сред тях можеше да означава много жертви и на случайните свидетели най-вероятно нямаше да им се размине. Реши, че точно сега не е особено благоразумно да ги настройва едни срещу други. Може би по-късно, ако положението станеше съвсем безнадеждно.

— Можете ли да го разчетете? — попита Мурани.

Лурдс разгледа текста.

— Не зная. Едва снощи проумях как да чета тази писменост.

— Какво пише тук?

Лурдс хвърли поглед към него и се запита дали той може да прочете надписа.

Тънките устни на кардинала се изкривиха в усмивка.

— Позволете да ви преразкажа този откъс. След като създал небето и земята, океаните и сушата, бог най-сетне създал мъжа, а малко по-късно — жената от неговото ребро, след което изпратил сина си да върви с Адам и Ева.