Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Нататък трябва да вървим в плътна група. Много е лесно да се изгубите, след като се озовете вътре — прошепна тя и извади стар железен ключ изпод дрехата си. Пъхна го в ключалката и го завъртя с усилие. Натисна вратата с рамо и я отвори. Наложи се да се наведе, за да мине под каменния праг. Останалите я последваха. Далия затвори зад тях.

— Не заключвай. Може да се наложи да се изнасяме бързо — тихо й рече Хектор.

Мракът бе толкова плътен, че сякаш ги смазваше с тежестта си. Хектор включи флуоресцентната лампа на шлема си и другите последваха примера му. Далия ги поведе в лабиринта от криволичещи коридори и свързани една с друга стаи. Чуваха се тихи звуци — жени разговаряха и се смееха в една от стаите, в друга шумно хъркаше мъж. Накрая девойката им направи знак да спрат.

— Чакайте тук — прошепна тя на Тарик. — Изгасете светлините и не вдигайте шум. Ще ида да проверя дали всичко е наред.

Изчезна в тесния коридор. Останалите клекнаха да починат, но продължаваха да държат оръжието в готовност. Не след дълго Далия се върна безшумно и бързо.

Двама мъже пазят пред вратата на момичето. Това е странно. Обикновено са петима или шестима. Явно останалите са били изпратени на северната порта. У някого от двамата трябва да е ключът за килията. Не издавайте никакъв звук. Следвайте ме.

Хектор и Тарик тръгнаха от двете й страни. След малко тя отново спря и посочи напред. Коридорът се разширяваше изведнъж и завиваше под прави ъгли. Чуваха гласовете на мъжете зад ъгъла, по страничната стена и тавана играеше жълта светлина на фенер. Хектор се заслуша напрегнато и различи монотонните гласове на най-малко двама мъже, мърморещи думите на молитвата Еша. После видя сенките им на стената, когато коленичиха и отново се изправиха. Хектор вдигна два пръста и Тарик кимна. Хектор потупа гърдите му и показа един пръст, после потупа своите и показа втори пръст. По един за двамата — кимна Тарик.

Подадоха автоматите си на мъжете зад тях, развиха струните от пиано, които Хектор извади от джоба си, и ги опънаха в ръце. Хектор се промъкна до ъгъла. Тарик го следваше плътно. Изчакаха двамата пазачи да коленичат и да опрат чела в пода, излязоха безшумно зад тях и когато онези се надигнаха в седнало положение, Хектор и Тарик преметнаха гаротите около гърлата им и стегнаха с всички сили. Арабите заритаха и заразмахваха ръце, но не издадоха и звук. Хектор опря коляно между лопатките на жертвата си и дръпна с двете си ръце. Мъжът се вцепени и ритна конвулсивно за последен път, след което се чу клокоченето на изпуснати черва и той остана да лежи неподвижно. Хектор бързо го преобърна и го претърси. Напипа големия ключ под дрехата и го извади. Далия стоеше на ъгъла. Очите й зад кърпата бяха огромни и блестяха от ужас; може би не беше очаквала да стане свидетел на убийство.

— Коя врата? — попита Хектор; на отсрещната стена имаше три врати, но Далия беше твърде сащисана, за да отговори. Тарик скочи, хвана я за раменете и я разтърси.

— Коя врата?

Момичето дойде на себе си и посочи средната.

— Прикривай ме — каза Хектор на Тарик и тръгна към вратата. Отключи я с ключа на пазача и бавно и безшумно я отвори. Килията не беше осветена, но той включи лампата на шлема си. Лъчът освети малкото помещение. Липсваха прозорци и вентилация. В единия ъгъл имаше клозетна кофа и стомна с вода. От кофата се носеше воня. В средата на пода малка детска фигура се беше свила на кълбо върху сламеник. Беше облечена само в мръсна риза, достигаща до кръста й, така че нямаше съмнение за пола й. Хектор коленичи над нея и нежно я обърна, за да види лицето й. Това беше лицето на момичето от бруталното видео, момичето, чиято снимка му бе показала Хейзъл. Това бе Кайла, но толкова бледа и отслабнала, че кожата й сякаш бе станала прозрачна.

— Кайла! — прошепна той в ухото й и тя се размърда. — Събуди се, Кайла.

Тя отвори очи, но в първия момент не успя да ги фокусира.

— Събуди се, Кайла. Дойдох да те отведа у дома.

Очите й внезапно се разшириха и сякаш изпълниха цялото й лице. В тях се спотайваха сенки на ужасни спомени. Тя отвори уста да изпищи, но той бързо я запуши с длан и зашепна настойчиво:

— Не се страхувай. Аз съм приятел. Майка ти ме изпрати да те прибера у дома.

Тя бе оглушала от страх, не разбираше думите му, съпротивляваше се с цялата си нищожна сила.

— Майка ти ми каза, че имаш „Бугати Вейрон“, което наричаш Господин костенурка. Майка ти се казва Хейзъл Банок. Тя те обича, Кайла. Помниш ли кобилката, която ти подари за последния рожден ден? Кръстила си я Млечен шоколад.