Уилбур Смит - Порочен кръг

Дори здравите мускули на врата на гиганта не удържаха отскачането на главата му назад, почти до счупване. Тялото му падна като черна лавина и остана неподвижно на пода на хангара. Изведнъж се възцари пълна тишина, която след малко бе нарушена от старшия федерален пристав:

— Мили боже, господине! Добър сте, трябва да ви го призная. Това е един от най-добрите нокаути, които някога съм наблюдавал. — Той направи крачка напред и отново стисна ръката на Хектор, но този път с чувство.

— Отведете го и не забравяйте да му биете обещаната инжекция — каза му Хектор.

— Такъв е планът, сър — потвърди приставът.

Пет дни по-късно Рони Бънтър се обади по телефона на Хектор, за да го осведоми, че Върховният съд е насрочил нова дата за екзекуцията на Джони Конго — 15 октомври, т. е. след три седмици.

Заплахата за живота на Катрин Кайла най-сетне бе окончателно отстранена. Това означаваше, че могат да се върнат към нормалния си живот. Хектор и Джо взеха Катрин и гледачките й при отлитането от Абу Зара, за да се завърнат в Лондон заедно.

Домът им беше идеален, а животът в английската столица дори още по-добър. Имаше ресторанти и клубове, за които Джо само бе чувала или чела, така че трябваше да бъде образована. Беше взела твърде малко дрехи със себе си, което бе достатъчно извинение за честите посещения в магазините по „Бонд“ и „Слоан“. На всичко отгоре Джо никога не бе хващала въдица в ръката си и макар да бе чувала за атлантическата сьомга, като жител на Тексас никога не бе я виждала.

Хектор откара Джо и Катрин Кайла на север в Шотландия, където тримата прекараха три дни като гости на познат херцог със замък на река Тай.

Джо и Катрин гледаха от брега, докато Хектор крачеше до кръста във водата и замяташе петметровия си прът.

Същата вечер, след като се бяха преоблекли в официални дрехи за прием, Джо изказа мнението си за представянето на Хектор:

— Беше много красиво за гледане. Почти като балет… толкова грациозно и умело.

— Да те науча тогава утре да замяташ — предложи й той.

— Не, благодаря — отклони поканата тя. — Повтарям, че е красиво, но ми се струва голяма загуба на време.

— Не те разбрах — засегна се той.

— Е, ти нали не улови никаква риба… или съм пропуснала нещо?

— Не е важно дали ще уловиш, същността е в самия риболов.

— На мен ми се струва малко налудничаво — отбеляза тя. Беше ерес, разбира се, но Хектор не се заяде. Разривът между двама им малко по малко се бе затворил и той беше щастлив. Не искаше отново да го отваря.

Към третия ден двете момичета бяха загубили всякакъв интерес към заниманията му. Джо заби нос в книгата си, а Катрин по цял ден си играеше с куклите си. Когато тези занимания им омръзнеха, излизаха на дълги разходки, държаха се за ръце и си разказваха удивителни истории, които никоя от тях не разбираше. Когато малката се умореше, Джо я носеше на хълбока си, а Катрин се опитваше да й набута в ръцете и куклата си.

След една от тези разходки се прибраха и завариха Хектор все още в реката, но не замяташе, а дългият му прът бе огънат почти на две. Той надаваше странни викове, които привлякоха вниманието им. Застанаха на брега ръка за ръка и се загледаха с любопитство. И тогава сьомгата изскочи от водата. Разкъса водната повърхност, блесна със сребристото си тяло и цопна обратно в реката. Двете момичета възбудено изпищяха.

Петнайсет минути по-късно Хектор излезе на брега, носейки в мрежата разкошна десеткилограмова сьомга. Положи я на тревистия бряг и извади кукичката от носа й. Освободи я от мрежата и държейки я в двете си ръце, я поднесе на Катрин да я докосне. Тя бързо извади палеца от устата си, мушна ръчички зад гърба си и отстъпи три бързи крачки. Хектор се обърна към Джо:

— А ти? Не би ли искала да докоснеш истинска жива шотландска сьомга?

Джо обмисли предложението цяла секунда и поклати глава.

— Може би следващия път — уклончиво каза тя.

Все така с рибата в ръце Хектор се върна в реката. Вдигна я до лицето си, целуна я по студения нос, потопи я във водата и я побутна по течението. Тя остана замаяна в ръцете му още малко, размърда хриле, възстанови равновесието си и си възвърна волята за живот. Трепна и се стрелна във водата с цвят на чай.

Същата нощ правиха любов. Когато се наместваха да спят в прегръдката си, тя сънено му каза:

— Странен човек си ти, Хектор Крос. Убиваш хора, без да ти мигне окото. От друга страна, полагаш невероятни усилия и харчиш огромни пари, за да измъкнеш риба от водата и после да я пуснеш пак там.