Уилбур Смит - Порочен кръг

Продължиха през лехите от папрати и стрелиция, украсени с екзотични цветове в нюансите и формата на райски птици.

Накрая стигнаха до каменния перваз около ямата с крокодилите. Виковете на болка и молбите за милост на Карл Банок заглъхнаха, когато Хектор и Пади го положиха по корем на перваза. Пади го хвана през краката, за да му попречи да падне с главата надолу в зеления басейн. Хектор се наведе над перваза до него.

На пясъчния бряг от далечната страна на зеления басейн двата крокодила се печаха кротко на слънце. Огромните челюсти на Анибал бяха широко разтворени, за да позволи на малката бяла чапла, кацнала на долната му устна, да изкълве черните пиявици, впили се във венците му.

Алин лежеше до него и изглеждаше като изваяна от камък. Очите й блестяха и бяха неумолими като излъскан оникс зад прозрачните клепачи.

— Питал ли си се някога какво са изпитали сестрите ти, докато са били изяждани живи от животните, Карл? — тихо попита Хектор. Карл издаде задавен звук. — Е, на път си да разбереш от личен опит — продължи той. — Имаш ли някаква, макар и бегла, представа какво е да загубиш човек, когото обичаш, Карл? — После отговори на собствения си въпрос: — Естествено, че нямаш. Та ти никога не си обичал никого освен себе си. Аз обаче знам какво е чувството. Загубих жена си. Ти познаваше жена ми, нали, Карл? Естествено, че си я познавал. Искам да ми кажеш името на жена ми. — Но Карл мълчеше и Хектор хвърли поглед назад към Пади: — Трябва да посъбудим паметта му, Пади. Я му извий крака, ако обичаш.

Пади силно изви пречупения мрак и Карл изпищя.

— Да опитаме пак, Карл — невъзмутимо предложи Хектор. — Как се казваше жена ми?

— Хейзъл. Казваше се Хейзъл.

— Благодаря ти, Карл. Сега, ако обичаш, не казвай повече нищо друго. Държа това име да бъде последната дума, която си промълвил. — Хектор кимна на Пади и той сграбчи глезените на Карл, вдигна ги високо и го хвърли с главата надолу през перваза по края на стената. Карл се заби във водата и потъна. След малко изплува, кашляйки задавено.

На пясъчния бряг Анибал щракна челюстите си, а чаплата възмутено изкряка и отлетя тежко над върховете на дърветата стрелиция. Анибал повдигна грамадното си тяло върху късите си крака и с клатушкане се отправи към края на басейна. После влезе, без да бърза, в мътната зеленикава вода. Алин го последва без забавяне.

— По-добре ли се чувстваш сега, Хектор? — попита Настя, докато съзерцаваха кървавата гледка отгоре.

— Не, Нази. Нищо не може да ме накара да се чувствам по-добре. И нищо никога няма да успокои болката ми дълбоко в мен.

Отстъпи крачка от стената и се извърна. Другите двама застанаха от двете му страни, след което тримата леко се затичаха надолу по хълма към кондора, който ги чакаше готов за излитане.

Бърни и Нела ги видяха да се приближават и включиха двигателите. След това рулираха тежката машина по рампата на хангара и спряха в началото на пистата.

Веднага щом тримата се озоваха в безопасност в товарния отсек на кондора, Бърни вдигна рампата, а Нела обяви по оповестителната система:

— Добре дошли отново на борда. Моля, намерете най-близките до вас празни седалки, седнете и закопчайте коланите си. Излитаме незабавно!

Хектор тръгна напред и влезе в херметизирания пътнически салон, който вече беше препълнен. Имаше три чувала с труповете на жертвите, които бяха дали. До тях бяха евакуационните носилки, на които лежаха обезопасени с ремъци ранените. Туловището на Джони Конго все още бе завързано за тиковия стол, на който го бяха донесли тук, а главата му вяло се люшкаше върху гърдите му. Пол Стоу бе взел предпазната мярка да го покрие с найлоновата мрежа, с която закрепваха товара в отсека.

— Не желаех да рискувам, сър. Не бих искал да се свести и да разпердушини самолета, а и нас заедно с него. Но от тази мрежа не може да се измъкне дори разярен слон.

— Много добра идея — одобрително кимна Хектор.

— Запазих за вас онези места отпред — каза Пол и посочи към началото на салона.

— Къде е Джо Стенли? — попита Хектор.

— Мисля, че е в бордовата кухня, на сгъваемата седалка зад тоалетната.

Кондорът излетя и се насочи на север. Пробиха облачната пелена, набраха височина и Бърни изключи сигнализацията за поставяне на коланите. Хектор веднага стана и дръпна пердето на кухнята. Джо седеше сама на сгъваемата седалка до прозореца. Изглеждаше измъчена и тъжна. Погледна го и вяло му се усмихна. Той й се усмихна в отговор. После тя извърна глава и пак се загледа през илюминатора. Той свали сгъваемата седалка до нейната и седна.