Уилбур Смит - Порочен кръг

В отвора на помещението, през който бе влязъл само преди секунди, се плъзгаше желязна врата и го отделяше от Пол и хората му в преддверието.

Изведнъж схвана, че гледа не накъдето трябва. Опасността беше зад него. Започна да се обръща с лице към нея. Но закъсня.

Нещо го блъсна със силата и масата на бързо движещ се локомотив. Ударът го повдигна от пода и го запрати с главата напред в желязната врата.

Макар бронежилетката от кевлар да пое значителна част от удара, усещането бе като че ли бе прекъснат гръбначният му стълб. Въздухът излетя от дробовете му като от спукан ковашки мях. Картечният пистолет отхвръкна от ръката му и изтрака в ъгъла. Ушите му писнаха от силата, с която главата му се удари във вратата. Ако не бе кевларовата каска, черепът му щеше да се счупи като черупката на гълъбово яйце.

Въпреки болката успя да се удържи на крака и да се обърне, за да посрещне следващата атака.

Джони Конго връхлиташе върху него повторно. Лицето му бе изкривено в безумна ярост. До този момент Хектор го бе виждал само от разстояние, но сега осъзна, че е подценил големината му наполовина. Казано просто, Джони бе гигант. Извисяваше се над Хектор. Гръдният кош и крайниците му бяха масивни. Но беше бърз, много по-бърз, отколкото Хектор смяташе за възможно при толкова грамаден човек. И отново нападна Хектор.

С приближаването си наведе глава. Хектор видя отблизо, че обръснатото му теме е покрито с мрежа от белези. Досети се, че това е „запазената марка“ на човек, който обича да удря с глава. Знаеше, че Джони ще използва главата си като смъртоносно оръжие, но едновременно с това осъзна, че няма нито времето, нито разстоянието да отбегне атаката. Затова наведе своята глава и посрещна с нея удара на Джони. Теметата им се сблъскаха звучно. Макар каската отново да спаси Хектор, поемайки част от силата на удара, той едва не загуби съзнание. Желязната врата зад гърба му помогна да не се стовари на пода.

Хектор си даваше сметка, че Джони пак ще го атакува и че няма никакъв начин да оживее след още един подобен удар. Противникът му го превъзхождаше по тегло, ръст и сила. Единственият му шанс бе той да атакува пръв. Използва вратата зад себе си като трамплин и се отблъсна от нея.

С цялата си тежест замахна с десния юмрук към лицето на Джони. Усети хрущяла в носа да се счупва под свитите кокалчета на пръстите му и видя през ноздрите да излитат две ярки струи кръв.

Джони обаче сякаш не забеляза удара. Разтърси глава и скочи върху противника си. Само че беше дал на Хектор частицата от секунда, която му бе нужна, за да извади тежкия траншеен нож от ножницата на дясното си бедро. Опита се да насочи двайсетсантиметровото острие към гърдите на Джони. Но дългите голи ръце на чернокожия го обхванаха в мъртва хватка, като боа удушвач. Лъскавите черни мускули се издуха и втвърдиха в железни въжета. След това той започна да стиска.

Ръката с ножа бе прикована отстрани на тялото му. Острието бе насочено надолу към пода и Хектор с изумление установи, че не му е останала никаква сила да го повдигне. Лявата му ръка бе притисната върху гръдния му кош.

Усети, че силата му бързо го напуска, защото Джони просто изстискваше живота от тялото му като вода от мокър парцал. Пръстите на дясната ръка на Хектор се разтвориха без команда от мозъка му. Траншейният нож падна и изтрака на пода. Джони повдигна Хектор във въздуха сякаш държеше дете. Могъщите му ръце се стегнаха през ребрата му като машина за пресоване на коли в автоморга и започнаха да се забиват в дробовете му. Повече не можеше да диша, а зрението му се замъгли.

И тогава, в агонията и тъмнината, той усети нещо твърдо под пръстите на лявата си ръка, която продължаваше да бъде безмилостно притискана върху гръдния му кош. Досети се какво напипва. Събра последните си остатъци от сила. С един, вече безчувствен пръст отвори велкрото на джоба в бронежилетката и докосна спринцовката „Хипнос“. Сякаш по своя воля палецът му натисна малкия зелен цилиндър към показалеца и разпечата пластмасовия капак, който защитаваше острието на спринцовката. Вече не виждаше нищо, но в спускащия се мрак на отчаянието намери сила за едно последно усилие. Извъртя китката на лявата си ръка и усети леката съпротива на иглата, опряла в нещо.

Не знаеше какво е то, но заби иглата в него и натисна буталото на спринцовката. След това загуби съзнание.

Когато отвори очи, имаше усещането, че е бил в несвяст часове или дори дни. След това ноздрите му се изпълниха с животинската миризма на потта на Джони Конго и той усети върху себе си тежестта на голямото му туловище, което го приковаваше към пода. Пое дълбоко дъх и се измъкна изпод тялото. Седна замаян. Едва сега схвана, че е бил в безсъзнание по-скоро секунди, отколкото часове.