Ник Пиццолато - Галвестън

Мъжът, когото бях наръгал, оживял. Прокурорът не каза нищо за трупа на Роки, нито за Джей Майрес. Никой не спомена Стан Птитко.

Две седмици по-късно полицаи от нюорлианското управление ме отведоха от болницата в лазарета на градския затвор. Разказах на обществения защитник моята версия на случилото се — за Стан Птитко, Анджело Медейрас и Франк Сенкевич; и за Роки. От край до край. Човекът каза, че трябва да дам показания по съответния ред, но ще изчакат, когато не съм на толкова много упойки, болкоуспокоителни и т. н., защото защитата можела да го използва в съда. Имаше и някаква игра с федералните — местните сякаш искаха да ме държат далече от тях. Един помощник-районен прокурор каза, че щели да ми спрат лекарствата за два дни и да ми вземат пълни показания.

Без хапчетата се чувствах ужасно, връхлитаха ме пулсиращи главоболия. Дойде да ме посети още един юрист. Полицаите сигурно го взеха за адвоката ми. Заведоха ме в помещението за свиждане с форма на мотриса и с плот, разполовен от мрежестата желязна ограда, която разсичаше на две стаята. Институционни зелени стени, онзи упоителен метален мирис на отчаяние. Седнах и през мрежата видях насреща си мъж в костюм.

Главата му изглеждаше розова и мека като гума на молив, имаше обръч от къса тъмна коса около ушите, дебели червени устни, носеше очила — всичко по него бе затъпено и заоблено. Кръгъл нос, кръгла двойна брадичка и уши като буци. Костюмът го правеше да изглежда по-слаб, както и очилата с дебели рамки. Той остави една чанта от своята страна на плота и я отвори, но не се виждаше какво има вътре.

Сетих се, че ми е познат — беше човек, който познава Стан.

— Господин Кейди — каза той. — Обръщам се към вас като външен съветник на безименна страна, която е убедена, че има косвена връзка с вашите неотдавнашни престъпления. Разбирам, че на този етап вашата позиция е силно ограничена и въз основа на това разбиране ще се опитам да ви обясня причините да се срещна с вас.

Разтегателна златна верижка за часовник се бе сгушила сред гъстите косми на китката му. Лъскавата повърхност на ноктите му премина по няколко документа и той затвори куфарчето. Смазваща, светеща в бяло болка идеше насреща ми като товарен влак.

— Моят ангажимент с вашия случай се изразява в това да определя като представител на своя клиент дали възнамерявате — в рамките на защитата си — да се опитате да прехвърлите върху друго лице вината за вашите престъпления. С цел да намалите наказателните последствия от своите действия.

Можех само да вирна глава насреща му. Мъркаше превзето и с показно старание — с южняшкия акцент на стария свят, заоблен като всичките му черти.

— С други думи казано, възнамерявате ли да си улесните живота, като посочите с пръст някого другиго?

Кимнах: потвърждавам. Винтовете в главата ми заораха надълбоко. На вратата стоеше заместник- шерифът — извърнат настрана, ала бдителен.

Адвокатът бутна очилата на носа си.

— Ето какво съм дошъл да установя, тъй че на клиента ми да се предостави възможност да изгради ефективна защита. Сега… Естествено, тази защита ще включва няколко свидетели, които ще бъдат подложени на кръстосан разпит, за да се потвърди или оспори вашата версия на събитията.

Гледах го и костиците около очите ми пулсираха; съсредоточих се върху разделящата ни метална решетка — там, където боята се беше напукала, отлюспила и металът ръждясал.

— Значи… Този списък със свидетели ще включва лица, с които предполагаме, че вие сте се запознали в близко време, прав ли съм? С които сте пътували и сте общували. Това включва Нанси Ковингтън, собственик и обслужващо лице на мотел „Изумрудени брегове“ в Галвестън, Тексас — правилно, нали? — Той премести един лист най-отгоре на чантата си и се зачете в него. — Ще включва и малко дете. Правилно, нали? Четиригодишно момиче, струва ми се.

Болтовете в черепа ми като че се завинтваха все по-надълбоко. Мислех за металната решетка. Как човек можеше да зависи от една тънка желязна мрежа. Адвокатът не го знаеше или може би по някакъв начин го знаеше, но този параван между нас точно сега беше най-ценното и важно нещо в живота му той продължи да чете.

— Името, с което разполагам тук, е Тифани Беноа, понастоящем живуща с Нони и Дера Елиът на „Брайърууд Лейн“ 540 в Раунд Рок, Тексас. Правилно? Тези хора… Това е същото лице. Правилно? Вие сте пътувал с нея. Правилно?

Той най-сетне млъкна, само се гледахме един друг.