Тод Голдберг - Другото лице

— Да — потвърди Дейвид, но си помисли, че другият мъж е благоразумно откачен.

— Разиграваше ме така два месеца — продължи Бени. — Живее на три къщи от моята, жена му и децата му са братовчеди на моята жена и моите деца, така че какво да правя?

Преди Дейвид да успее да отвърне (а неговият отговор щеше да е: „Спукай от бой нещастника, дългът си е дълг и ако имаш задължения към някого, трябва да си платиш!“), Бени посочи висок, добре облечен по-възрастен джентълмен, който вървеше през ресторанта.

— Това е равин Кейлс — обясни. Мъжът се спря и размени по няколко думи с хората на почти всяка маса, като непрестанно стискаше нечие рамо. — Наблюдавай как владее помещението. Това е урокът ти за деня.

Равин Кейлс не приличаше много на равин, или поне не отговаряше на представите на Дейвид за еврейски свещеник. Не носеше черна премяна, нямаше дълга брада и шапка, отсъстваха всички онези компоненти, присъщи на хасидизма [12] Юдейско движение, основано през XVIII век, което се отличава с религиозен консерватизъм, относителна социална изолация и стремеж към дълбока набожност. — б. р. . Всъщност равинът приличаше на президент на банка: син костюм, не много лъскав, но очевидно скъп; хубави обувки, макар и не чак като тези, с които бе обут Дейвид; вратовръзка, завързана на голям уиндзорски възел; часовник, който изглеждаше доста сносен. (Някога Дейвид имаше „Ролекс“, който не бе платил, а беше взел от едно тяло. В крайна сметка от часовника започнаха да го побиват тръпки, така че го замени за хубав самозаряден пистолет ГШ-18, когато Фамилията му възложи да надзирава една оръжейна сделка преди няколко години.) Равин Кейлс дори не носеше ермолка и Дейвид изпита огромно облекчение, тъй като осъзна, че и той ще може да ходи така.

Когато равинът най-сетне приключи с обиколката на ресторанта, седна в сепарето до зет си и му подаде пачка чекове.

— Занеси ги в банката, Бенджамин — нареди.

Бенджамин? По някаква причина Дейвид никога не си бе помислял, че Бени има друго име. При тази мисъл се усмихна за първи път от много време насам.

Бени прегледа пачката внимателно, като кимваше при всеки чек.

— Доста добра сума — заяви накрая. — Може би трябва да се върнем и за вечеря.

Равин Кейлс не отговори. Беше твърде зает да оглежда Дейвид, а онова приветливо поведение, което демонстрираше, докато обикаляше от маса на маса, отдавна бе изчезнало.

— Значи — започна най-накрая равинът, — ти си той.

— Предполагам — отвърна Дейвид.

— Донесе ли си книгите?

— В колата са. Ако са ти притрябвали, ще ида да ги взема.

Равинът се изсмя, но смехът му прозвуча по-скоро като изсумтяване.

— Дали през целия си живот си чувал някой освен хората, с които си работил, да използва фрази като „Ако са ти притрябвали, ще ида да ги взема“?

Дейвид усети как лицето му пламна.

— Аз не… — започна, но възрастният мъж махна с ръка и го прекъсна.

— Умен човек си — заяви равин Кейлс. — Говори като такъв.

Дейвид не знаеше дали е умен. Харесваше му да смята, че не е тъп, дори до известна степен му харесваше да учи, стига това да не му пречи да се занимава с други неща, които наистина желае да прави. Беше наясно обаче, че не умее да говори като умен човек.

— Зная да говоря само по един начин — оправда се.

— Ще поправим това — отвърна равинът. Не прозвуча грубо. Нито снизходително. Просто изложи фактите. Дейвид му се възхити. Видя различен тип решителност. — Трябва да знаеш, че равин Готлиб бе много популярен сред хората. Предстои ти доста работа.

— Къде е той? — попита Дейвид.

— Падна от една лодка — отговори Бени.

— Беше добро момче — добави тихо равин Кейлс. — И отличен равин. Не заслужаваше съдбата си.

— Кой ли въобще я заслужава? — подхвърли зет му.

— Той беше вярващ човек, Бенджамин — заяви равинът.

— Тогава сигурно е щастлив — каза Бени. — Сега е на по-добро място.

— Ти нищо не знаеш за нашата религия — възрази възрастният мъж. Произнесе думите с такава жлъч, че Дейвид се отдръпна от масата и удари коляното си в долната й част толкова силно, че водата се разплиска от чашите, но всичко това като че ли поуспокои равина. — Поне в името на внучките ми не е лошо да научиш какво ще се случи с тях, когато умрат — продължи. — Децата са склонни да задават такива въпроси.

„О, да — помисли се Дейвид, — йецер хара със сигурност.“

За щастие в този миг Триша се появи с поръчките: чиния със свинско и яйца за Бени, пушена сьомга и лук за равин Кейлс, самотен геврек за Дейвид. През живота си не бе изпитвал такова щастие при вида на сервитьорка. Всичко, на което бе станал свидетел досега, го бе смутило напълно. Очевидно Бени и тъст му, равин Кейлс, бяха убедени, че той ще работи като равин, вместо само да се преструва на такъв, докато се укрива през следващите месеци, години или колкото е необходимо.