Тод Голдберг - Другото лице

— Благодаря ти — заяви Бени искрено.

— Равин Кейлс ли чакате?

— Той отиде до тоалетната, така че най-добре му донеси обичайното — каза Бени. — Аз искам бъркани яйца с бекон. И порция наденички.

— А за вас? — Триша хвърли същата топла усмивка на Дейвид и той се почувства неудобно. Кога за последно бе виждал и разговарял с жена?

— Равине — обърна се към него Бени, — и ти ли искаш бекон с яйца? — Вече не само се бъзикаше с него, но и му даваше да разбере, че трябва да се държи като равин на това място.

— По-скоро бих искал лучен геврек и кафе — обади се Дейвид. Една чиния с проклети наденички също щеше да свърши работа, самата мисъл изпълни устата му със слюнка за първи път от месеци насам. Не, не, не наденички. Едно плато медена шунка с две пържени яйца и малко яхния от солено говеждо и зеленчуци. Чаша мътеница, за да прокара храната. Защо се срещаха в заведение за бързо хранене, след като Бени знаеше, че равин Дейвид Коен не би могъл да яде всичко, което си пожелае?

Триша си записа поръчката му, но не се затича да я изпълни, както Дейвид се надяваше. Комбинацията от фантазията за шунката и дългите й крака, които трябваше да са поне три метра, му действаше разсейващо.

— Трябва да ви попитам — започна Триша, — вие ли сте новият младши равин, за когото чуваме?

— Същият — потвърди Бени вместо него. — Ще приеме длъжността след две седмици.

Дейвид внезапно си спомни нещо, свързано с естеството на доброто и злото, което бе прочел преди няколко сутрини. В общи линии в текста се твърдеше, че никой не е роден изцяло в едната или в другата крайност, че всеки човек разполага с душевната свобода да бъде истински задник. Ако като цяло си добро човешко същество, това се наричаше йецер тов. Ако не си, названието бе йецер хара. Дебелата лоена топка Бени Савоне, който си бе поръчал наденички и бекон и пропускаше да съобщи на Дейвид важни неща като факта, че ще става младши равин, очевидно бе направил своя избор. Личен избор, който изненада Дейвид, извади го от равновесие и му показа, че няма контрол над нищо. Евреите непрекъснато споменаваха личната свобода и истината. Как наричаха истината? Божият печат. Дейвид не вярваше в бог, но това му се струваше подходящо лаконично.

— Страхотно! — възкликна Триша. — На всички толкова много ни липсва равин Готлиб.

— Чувал съм само добри неща за него — намеси се Дейвид, като си помисли: „Не мога просто да стоя тук като идиот и да позволя на Бени да ме притиска в ъгъла“, макар в същия момент да осъзна, че няма избор. Неговият собствен отговор целеше да успокои това хубаво младо момиче. Какво ставаше с него?

— Той беше толкова млад, случилото се е пълна трагедия — продължи тя и Дейвид осъзна, че равин Готлиб едва ли се е преместил в Рино. — Начинът, по който говореше за Тора…

Триша бе твърде разстроена, за да продължи. Бени леко я потупа по кръста.

— Трагедия — изрече. — Сега бъди добро момиче и иди да провериш дали беконът ми не е твърде препечен. Не мога да ям тези хрупкави неща. — Бени проследи внимателно с поглед Триша, докато тя се отдалечаваше. После каза: — Баща й притежаваше половината Северен Лac Вегас. Джордън Розен. Ще го срещнеш в синагогата.

Чудесно.

— Какво му се е случило?

— Започна да идва в „Дивият кон“ — отвърна Бени. — Влюби се в едно момиче, което работеше при нас. Тя твърдеше, че е иранка, когато нещата не вървяха добре с иранците, обяснявате, че е иракчанка, когато нещата при тях тръгнаха на зле, но истината е, че просто беше мургава. Истинското й име беше Карън, но се появяваше на сцената като Шоле и твърдеше, че означава „пламък“ или „огън“, или „гореща мацка“. Наистина я биваше в игричките. Понякога идват разни идиоти от Канзас, които искат жена с чаршаф на главата да си навира циците в лицето им, докато й говорят мръсотии — тогава нещата вървят гладко и времената са добри. Но бащата на Триша искаше някакви странни неща, нали разбираш? Не можеше да понесе тези туристи да я обиждат, затова я наемаше за цяла нощ. Хвърляше по пет, десет хиляди на вечер за нея. Това усложни нещата. — Направи пауза, отпи от кафето и отново си сложи очилата. — Снимките, които му изпратихме, свършиха останалата работа.

— Трябваше ли да го правите? — попита Дейвид. Проверяваше го, в главата му още се въртеше онова, което бе прочел. Обмисляше как точно да подходи към цялата ситуация, за да види дали Бени е правил добър избор някога.

— Започна да плаща за танците с кредитната си карта, но все му отказваха кредит — продължи босът. — Първия път, както и да е, оставихме го без последствия. Беше добър клиент, затова казах на управителя да плати на момичето за времето й, а другия път да удвои цената. При следващата случка — същата работа. Оказах се вътре с двайсет бона. Дадох му няколко дни да се оправи, нали разбираш, като джентълмен на друг джентълмен, но той не направи нищо. Каза ми да не се притеснявам и да му имам доверие, държал половината град, просто имал проблеми с ликвидността. А пък аз съм благоразумен човек, нали? Смяташ ли, че съм благоразумен?