Тод Голдберг - Другото лице

— И вие ли така смятате? — попита Джеф. — Че той е станал защитен свидетел?

— Мисля, че ако остана тук и продължа да разговарям с вас, Рони пак ще прати жена си да говори с мен.

— Затова ли не организирате погребение? — намеси се Матю.

Дженифър вирна глава и хвърли на младежа поглед, в който се четеше и веселие, и тъга.

— Вижте се само — изрече. — Липсвало ли ви е някога нещо в живота?

— Всеки е желал нещо, което няма, в даден момент — отвърна спокойно и хладнокръвно Матю, може би с лека снизходителност, което беше добре, защото все пак работеше във ФБР. Тогава Джеф забеляза, че младият агент носи брачна халка, и всичко му стана ясно. Беше младеж, но все пак имаше свой живот и всъщност му се случваха повече неща, отколкото на Джеф. — Всичко се свежда до въпроса как подхожда човек към онова, което желае, нали така? Поне според мен.

— Какъв умник си ми само с този костюм от „Брукс брадърс“ и шикозната халка на пръста. Нима смяташ, че това ти дава право да ми говориш така? Не си достатъчно възрастен дори да ми почистиш колата.

— Нека я караме по-спокойно — намеси се старшият агент.

— Не, нека отговоря на въпроса ви — каза Дженифър. — Не организирах погребение, защото не искам да повярвам, че той е мъртъв. Не искам и синът му да вярва в това. Може би съпругът ми наистина е станал защитен свидетел, живее в Спрингфийлд или някъде другаде и всяка вечер похапва пържола, докато ви разказва всичко, което знае, за бизнеса с коли втора употреба на братовчед си Рони.

— Това ли искате да се е случило? — попита Джеф.

— Надявам се — отвърна Дженифър. — Това е възможно най-добрият сценарий. Иначе трябва да повярвам, че прахът в кутията за обувки в килера е всичко, останало от моя съпруг, а аз не мога да приема тази мисъл.

Уилям отново се появи пред къщата. Въртеше силно педалите, яхнал своя велосипед. Майка му се изправи и проследи с поглед как момчето обиколи отново колата, преди да се отправи към задния двор.

— Уилям, внимавай — извика, макар и не достатъчно силно. Направи го почти по инерция.

— Синът ви е пълен с енергия — отбеляза Матю. — Моят е горе-долу на същата възраст. Никога не се изморява. Жена ми Нина винаги търси нови начини да го измори.

— Вземете му кученце — предложи разсеяно Дженифър. — Или братче.

— Синът ви е очарователен — заяви младият агент.

— Сега е такъв — отвърна тя. Поклати леко глава, след което отново върна кутрето в устата си. Беше едва на трийсет и пет — все още млада жена, но Джеф се запита колко още напрежение може да понесе Дженифър.

Старшият агент свали предпазния колан и слезе от колата, без да си прави труда да облече сакото. Не си представяше, че жената има много съюзници на този свят. Искаше да сложи ръка на рамото й, да я успокои, че всичко ще е наред, макар, разбира се, да знаеше, че не е така. Вместо това й подаде визитната си картичка. Дженифър я погледна за кратко и я пъхна в задния си джоб.

— Съпругът ви — започна Джеф — не е защитен свидетел, а онова тяло не е негово.

— Да не би да имате негова ДНК или нещо такова?

— Не. Но и не ми е нужна. Знам истината.

— И каква е тя? — попита Дженифър.

— В даден момент ще дойдем със съдебна заповед и ще вземем ДНК от сина ви. Ще я сравним с пробите, с които разполагаме, и във вестниците ще се вдигне голям шум. Няма да го направим сега, защото ще се отрази зле на имиджа ни. Може би след около година.

— Не зная къде е той. Не ми пука дали ми вярвате.

— Вярвам ви — каза Джеф.

— Наистина ли?

— Няма причина да лъжете — отвърна агентът, макар да не беше вярно. Всички, които някога бе познавал, имаха основателни причини да лъжат, просто тези причини рядко ставаха ясни.

Дженифър Купъртин кимна два пъти, пое си дълбоко въздух през носа и бавно го издиша през устата, после повтори. На Джеф Хопър му мина през ума, че не е трябвало да идва. Не защото не бе благодарен за малкото информация, която бе получил, а понеже бе сигурен, че за Дженифър Купъртин това ще е още един от поредицата ужасни дни, които нямаше да забрави до края на живота си. В него се бяха появили специален агент Джеф Хопър и неопитният му колега Матю Дрю — суперзвездата по лакрос. Младежът вече бе на прага на кариерен провал, или щеше да бъде, щом се върне в офиса и старшите агенти го разпитат какво, по дяволите, е правил пред къщата на Сал Купъртин, вместо да разнася кутии.

— Защо сте тук? — попита Дженифър.

— Исках да знаете, че съпругът ви е жив — отвърна Джеф. — И да ви кажа да стоите настрана от Рони Купъртин и хората му. Те не мислят най-доброто на сина ви, госпожо Купъртин. Това е възможност за вас, за сина ви. Да промените живота си. Да се махнете от Чикаго. Да се измъкнете от тези гангстерски проблеми.