Тод Голдберг - Другото лице

Вече много малко неща се струваха възможни на специален агент Джеф Хопър. През последните шест месеца бе прекарал повече време в офиса на психотерапевта си, отколкото в своя собствен. На подсъзнателно ниво осъзнаваше, че не е отговорен за смъртта на трима от колегите си и техния таен информатор, че не той е дръпнал спусъка, а легендарният наемен убиец Сал Купъртин. Ако знаеше нещо за него, то бе следното: пожелаеше ли Сал Купъртин смъртта ти, със сигурност си мъртъв. Освен това Джеф разбираше, че тези мъже — Кал Ходъл, Кийт Болдуин и Дерек Луис (непрестанно си напомняше, че са били живи същества, а не просто някакви хора) — са съзнавали колко опасна е работата под прикритие, дори смъртоносна. Всичко това му бе пределно ясно. „Работиш ли с диви животни, няма как да си изненадан, когато те действат като такива“ — обяснил му бе психотерапевтът и той бе съгласен с него.

Това не променяше факта, че Джеф не бе проявил необходимото внимание към подробностите — най-вече относно подадената информация за хотелската сметка, а резултатът се бе оказал фатален. И то четири пъти фатален. Въпреки че терапевтът му бе казал да не се самообвинява, да не поставя под съмнение способностите си, от ФБР вече бяха взели няколко решения за него: бяха го понижили от старши специален агент в специален агент и макар че му бяха разрешили да остане в работния отряд, който разследваше делата на криминалните фамилии в Чикаго, останалите му колеги напълно го отбягваха. Джеф не им се сърдеше. Идеята да внедри Кал, Кийт и Дерек във Фамилията беше негова и през последната година се бе занимавал само с това лека-полека да им извоюва място сред местните гангстери.

Най-добрият начин да се докопаш до информация бе да намериш доносник, само че в наши дни Фамилията бе изключително добре организирана. От ФБР не бяха правили знаков арест почти десет години — поне не и на важна фигура, само на обикновени „войници“ от Фамилията, но те имаха толкова ограничен достъп до информация, че просто не можеха да доносничат. Затова единственият начин да проникнат в организацията бе да следват пътя на Дони Браско. Но Кал, Кийт и Дерек бяха сериозни мъже и това допадаше на Джеф. Харесваше му, че искат да прочистят улиците от лоши хора. Харесваше му, че смятат практиката на ФБР да стои настрана от фамилиите в Чикаго (тъй като не бяха толкова агресивни като „Крипс“, Блъдс“ [9] Враждуващи улични банди, основани в Лос Анджелис, чиито членове са предимно от афроамерикански произход. Отличителният цвят на „Крипс“ е синият, а на „Блъдс“ — червеният. — б. р. и мексиканските банди) за пълна идиотщина. Престъпната групировка си е престъпна групировка и Джеф се гордееше, че тримата мъже са съгласни с него.

Позволи им да се срещнат със Сал Купъртин без отряд за бързо реагиране в съседната стая, тъй като знаеше, че Сал е предпазлив и внимателен убиец (ако въобще съществуваше такова нещо), който не би се осмелил да започне престрелка на обществено място. Не беше в стила му и тъкмо това бе причината в онзи ден преди шест месеца той все още да е на свобода. Пък и ако всичко, което се говореше за слонската памет на Сал, беше истина, нямаше да е безопасно други хора да чакат наблизо, в случай че нещо стане. Ако по някаква случайност Сал забележеше някого от тях и после отново го видеше на друга, по-късна среща… щяха да си имат неприятности. Освен това срещата бе просто опознавателна. Момчетата нямаха нищо против, а и защо да имат? Все пак бяха трима (четирима със своя таен информатор) и всеки един от триото бе агент на ФБР от висок ранг. А Сал Купъртин беше просто един човек с пистолет.

— Прощавайте, агент Хопър? — Джеф извърна поглед от прозореца и видя млад мъж, застанал на прага на вратата му с ръчна количка, отрупана с кутии. Джеф не го разпозна, което навярно означаваше, че младежът е от чиновниците, наети през последните месеци. Може би дори студент по криминология, какъвто някога бе самият той. — Къде искате да оставя тези неща?

— Просто ги сложи в ъгъла — отвърна Джеф.

Докато наблюдаваше как чиновникът разтоварва кутиите, на всяка от които с черен маркер бе изписано „С. Купъртин“, се запита как е възможно човек, който убива хора за мафията от над петнайсет години, да е на свобода, щом за него има десет кутии със сведения в офис на ФБР, разположен толкова близо до дома му. Джеф се интересуваше най-силно от последната кутия, която хлапето разопакова. Маркирана с дата от 1998 г., тя съдържаше доклада за предполагаемото мъртво тяло на Купъртин, което бяха открили. Нямаше пръстови отпечатъци, нито стоматологична експертиза, защото в черепа нямаше останали зъби — нямаше дори челюст, а липсваха също ръце и крака.