Тод Голдберг - Другото лице

— Тези еврейски глупости — рече Дейвид, но се сети за жената и децата на Бени и се спря. — Не исках да прозвучи неучтиво — продължи, — но не мога да ги разбера.

Бени се почеса по шията. Зави по главния път за Съмърлин, а после се качи на магистралата и пое на юг, като през цялото време мълчеше. Дейвид нямаше проблем с това. Самият той щеше да е доволен да не обели и дума до края на живота си.

— Нека те попитам нещо — обади се най-сетне Бени. В гласа му се усещаше напрегнатост. И може би раздразнение. Дали щеше да отбие и да го застреля в лицето? Дейвид нямаше как да е сигурен. Но беше напълно убеден, че Бени не е от типа хора, които биха изцапали тапицерията на колата си, да не говорим за костюма: перфектно скроен „Армани“, който вероятно бе доста скъп. — Ти имаш ли висше образование?

— Не — призна Дейвид, макар да му се струваше, че всичкото четене, което му се налагаше да върши сега, компенсира този пропуск.

— А бил ли си в чужбина някога?

— Няколко пъти в Канада — отвърна. Не спомена за еднодневното си пътуване по работа до Ямайка, защото прецени, не няма основателна причина да го разказва на Бени. Беше прекарал три часа там, за да измисли как да се отърве от петима мъртви ямайци.

Бени се почеса по шията на същото място като преди и Дейвид забеляза, че малки червени подутини се спускат от брадичката до адамовата му ябълка. Порязвания от бръснач. Но онова, което всъщност чешеше другият мъж, бе набъбнала и добре оформена черта в по-тъмен тон. Забелязвал я бе и преди, без да й обръща особено внимание, но сега беше достатъчно близо, за да види, че е белег от операция. Или просто някой се бе опитал да пререже гърлото му.

— Защо? — попита Бени.

— Какво имаш предвид?

— Защо не си излизал от страната?

— Жена ми все ме врънкаше да отидем на почивка на Бахамите — започна Дейвид. — Но знаеш какво става, като ти се роди дете.

— Ти нямаш съпруга — заяви Бени. Отново беше ядосан. Или просто се държеше злобно. Каква гадина.

— Не — потвърди Дейвид. — Явно нямам.

— А защо не си следвал?

— Когато навърших деветнайсет, вече се бях отдал напълно на бизнеса — обясни Дейвид.

— Някога чувал ли си за „Харвард“? — попита другият мъж. — Да.

— А за Европа?

Дейвид реши, че знае накъде върви разговорът.

— Да, чувал съм и за едното, и за другото.

— Мислиш ли, че има хора като мен и теб, които се размотават из „Харвард“ и Европа? Мислиш ли, че ако влезеш в „Харвард“, за да попиташ къде е тоалетната, ще ти отговорят на въпроса?

— Аз или новото ми аз?

— Ти, онзи тип, който застрелва хората в тила.

— Не зная — призна Дейвид.

— Разбира се, че знаеш — възрази Бени. — Ако гангстер влезе в „Харвард“ и попита за тоалетната, ще го качат на служебния асансьор и ще го заведат там, където пикаят чистачите. Същото ще се случи и в Европа. Да речем, че идеш в Хага, например. Знаеш ли какво е Хага? — Дейвид отговори, че не знае. — Там се провеждат съдебните процеси за военни престъпления. В общи линии е световната съдебна зала. Намира се в Холандия. Знаеш ли какво ще се случи, ако двамата с теб отидем там сега? Ще ни изтикат до стената и ще ни претърсят; ще ни попитат дали сме от скапаната Коза Ностра, въпреки че никой от нас дори не говори италиански, и ще ни хвърлят в килия е разни типове с чаршафи на главата.

— Какво ще правим в Холандия? — попита Дейвид.

— Забрави за Холандия. Искам да кажа следното: виждал ли си някога да качват евреин на служебния асансьор или да го изправят на съд за военни престъпления? Чувал ли си човек на име Дейвид Коен да е загазил заради повдигнати обвинения по закона РИКО?

— Обаче — вметна Дейвид — през повечето време половината свят се опитва да ги избие.

— Точно така — отвърна Бени. — А ако се закачаш с един евреин, ще си имаш работа с всички тях.

Дейвид се замисли над това. Замисли се и колко сериозно е притеснен, че братовчед му оттегли доверието си от него заради убийствата на федералните… Струваше си да се притеснява, тъй като със сигурност знаеше, че Дебелия Монте е убил собствения си братовчед Нийл същата онази вечер, само и само да не изтече информация. Но дори и при Кошер Ностра всичко се базираше на фамилията — истинското семейство и мафията като семейство. Дейвид не можеше да си спомни някой от тези типове да е имал проблеми с ченгетата някога.

— Значи искаш да съм твоят вътрешен човек при евреите? — предположи.

Бени почти се усмихна, но се спря и отново потърка онова място на шията си. Беше странен тип. Имаше нещо коварно в него, никога не ти съобщаваше информацията директно, а те караше да задаваш въпроси.