Тод Голдберг - Другото лице

— Вярно ли е, че можеш да помниш всякакви глупости, както се говори? — попита Бени.

— Предполагам, че е така — потвърди Дейвид. Напред видя извисяващите се казина по главната улица, включително и онова, което приличаше на гигантска спринцовка.

Бени слезе от магистралата при хотел „Ел ранчо“ и зави наляво, завъртя се по няколко улици и спря на паркинг до просторен парк. Отпред имаше кемпер с двама чернокожи, които седяха на пластмасови шезлонги върху шосейната настилка, пушеха цигари и печаха хотдог на малко барбекю. Върху задната част на кемпера бе изрисувано залязващо слънце над планинско езеро. Возилото имаше частен регистрационен номер от Аризона, който гласеше: СКИТНИК, а на рамката му пишеше: КОЛАТА НА РАЛФ И ЛИНДА.

— Тези типове ще ти махнат гнусотията от устата.

— Лекари ли са? — попита Дейвид.

— Човекът, който ти направи операцията, претърпя злополука — каза Бени.

— Ще го изчакам да се излекува.

— Злополуката е от по-различно естество — поясни Бени и посочи един от чернокожите. На около петдесет и пет, с гъста прошарена брада и очила без рамки. — Работил е като лекар. Знае какво върши.

— Кога е бил лекар? Във Виетнам ли?

— Търсим го, когато не можем да използваме нашите доктори — обясни Бени. — Само трябва да клъцне две телени жици.

— Които се намират в устата ми — вметна Дейвид.

— Изборът е твой, равине. Или ще го направи той, или ще се върнем обратно у вас и ще накараме Малкия Джо. Когато не е на метамфетамини, ръцете му не треперят много.

Дейвид не смяташе, че Малкия Джо взема метамфетамин. Хлапето беше твърде мързеливо, за да го приготвя. Но разбра намека и слезе от мерцедеса.

— Кой от вас е лекарят? — попита. Искаше поне да се увери, че Бени знае кой какъв е.

— Аз — обади се Прошарената брада. Дори не си направи труд да вдигне поглед от открития огън, на който печеше хотдога си.

— Това е човекът, за когото ти казах — обади се Бени, бръкна в джоба си и извади портфейла. Измъкна пет банкноти и ги подаде на Прошарената брада, който на свой ред ги връчи на другия мъж. Онзи преброи парите, кимна два пъти и ги пъхна в чорапа си. — Колко време ще отнеме?

Прошарената брада се изправи и отиде при Дейвид.

— Усмихни се широко — рече и равинът го направи. Брадатият надникна в устата му и поклати глава едва забележимо. — Кой е правил процедурата?

— Доктор Крейн — отговори Бени.

Прошарената брада хвана брадичката на Дейвид и я завъртя първо на едната, после на другата страна.

— Боли ли те, като правя така?

— Да — потвърди Дейвид.

— Повече или по-малко, отколкото преди месец?

— По-малко.

— Поне това е добра новина — заяви мъжът. На Дейвид не му хареса това „поне“. — Протезите титаниеви ли са?

Дейвид нямаше представа, затова просто сви рамене, но Бени потвърди:

— Да, за удължаване.

— Ще пъхна пръст в устата ти — каза Прошарената брада на Дейвид. Не го молеше, просто му обясни какво ще се случи. Пръстът миришеше на комбинация от цигарен дим и деликатесна горчица, а и вкусът му бе същият, така че за миг Дейвид си помисли, че ще повърне — изключително трудна задача в настоящото му състояние. — Просто дишай през носа — препоръча брадатият и започна да мести пръста си към задната част на устата му. Притискаше ту долните, ту горните му венци, както и долната част на устната кухина. — Така боли ли? Просто кимни с глава.

Дейвид кимна.

— Доктор Крейн е поставил скобите твърде високо, около предкътниците и кътниците, така че венците ти да се сраснат със скобите — обясни Прошарената брада. — От старата школа е. Такива като него искат хората наистина да мразят лекарите. — Извади ръката си от устата на Дейвид, след което изчезна за момент в кемпера и се върна с компактно малко огледало. Подаде му го. — Погледни си венците — каза. — Имаш около осемдесет процента инфекция.

Дейвид видя, че венците му са тъмночервени и са се сраснали със скобите, които държат челюстта. Забелязал го бе и преди, но беше сметнал, че е част от процедурата. Бени се приближи и също погледна.

— Какво искаш да кажеш? — попита.

— Процедурата ще бъде кървава — предупреди Прошарената брада. — Още една стотачка и ще наблъскам приятеля ти с достатъчно новокаин, за да не почувства нищо. За двеста ще го сложа под пълна упойка.

— Просто махни проклетото нещо от устата ми — каза Дейвид.

— Не искаш ли упойка? — попита брадатият.

— Просто искам да махна проклетото нещо от устата си.

— Става дума за два часа, през които ще трябва да режа и да дърпам скоби от меката ти тъкан — поясни Прошарената брада. — Докторът е прокарал скобата чак през мъдреца ти. Ще е адски трудно и болезнено. В момента съм наистина откровен с теб.