Тод Голдберг - Другото лице

В мафията бе почти същото. Макар че при Господ, ако изчакаш до последната минута и кажеш, че съжаляваш и наистина уважаваш властта му, може да продължиш да живееш живота си в безкраен мир. Докато братовчед му Рони и Бени Савоне не действаха по тези правила, забелязал бе Дейвид. Той беше убеден, че и от ФБР не биха приели извинението му за убийството на агентите им, поне този Джеф Хопър — човек, когото смяташе, че е убил — със сигурност не би го сторил.

И все пак те бяха тук — двама мъже, възкръснали от мъртвите, — разхождаха се из гробище, Дейвид показваше къде ще се помещава центърът за водни спортове и обясняваше за баира, на който щяха да построят центъра за изкуствата, за да се вижда той и от най-ниската точка на улицата.

— А и така ще привлича естествената светлина, нали разбирате, и ще улавя ярките цветове на пустинния залез, сякаш сме в Израел — добави. — Защото според Талмуда, който не е видял Йерусалим в дните на неговото великолепие, така и не е видял красив град през живота си.

— Прощавайте, равине, но това все пак си остава Лас Вегас — напомни Джеф.

Дейвид долови намек на отегчение в гласа на агента, което беше добре. Прекарали бяха последните трийсет минути в разходка из синагогата и прилежащите й имоти. Дейвид говореше през цялото време, описваше на агент Хопър всички планове, които имаха за бъдещето в „Темпъл Бет Израел“, в най-големи детайли. Агентът слушаше мълчаливо през по-голямата част от времето, а понякога измърморваше по някоя куха, банална фраза.

През цялото време Дейвид вървеше поне с половин крачка зад Хопър, за да се заблуди агентът, че той води обиколката. В действителност Дейвид го насочваше през цялото време. Малко по малко се доближаваха до далечния край на гробището, на значително разстояние от улицата, хората и суматохата, където по-късно следобед Дейвид трябваше да погребе мъж на име Алън Розен, докаран от Палм Спрингс, който навярно всъщност бе индианец. Гробът вече бе изкопан — виждаше се купчина пръст, покрита със зелена мушама, в далечината. Обикновената зелена лопата, която използваха по време на погребалната церемония, бе оставена там за опечалените, които предпочитаха да не използват ръцете си. Липсваше единствено тялото.

— Където има синагога, има и Израел — заяви Дейвид.

— Сигурен съм, че е вярно — отвърна Хопър. — Но не ви ли е трудно да вярвате в светостта на вярата си, след като живеете в подобен град?

— В Чикаго по-добре ли е?

Агент Хопър се изсмя.

— Кажете ми, винаги ли сте били вярващ?

— Има ли човек с безусловна вяра? — отвърна Дейвид.

— Семейството ми не беше особено религиозно — призна Хопър. — Аз лично никога не повярвах в каквото и да е.

— Значи смятате, че светът е просто порочен?

— Това подсказват доказателствата — заяви агентът. После спря и се обърна, пред него бе полето на мъртвите. — Дали някои от тези хора са умрели с малко вяра, останала в тях? Или пък гордост?

— А вие пазите ли в себе си някаква вяра и гордост? — попита Дейвид. Както го бе научил равин Кейлс, отговаряше на въпросите с въпроси като истински евреин.

— Не знам — призна агент Хопър, — но все още съм жив.

— Мазелтов [35] Фраза, подобна на „Поздравления!“, която се използва, за да се честити щастливо събитие. Превежда се буквално като „добър късмет“, но означава приблизително „имали сте добър късмет“ или „щастливец сте“. - б. р. — изрече Дейвид. Бръкна в джоба си и докосна ножа тип „пеперуда“, който се намираше там. Не късметът го бе накарал да носи ножа всеки ден, нито пък вярата — беше страхът. Господ бе казал на Аврам, че Израел няма мазел, затова евреите бяха създали свой собствен. Една мицва, изпълнена безусловно, изпълнена без нужда от признание, бе вратата към намиране на мазел. Късметът не идваше заради мазел, късметът бе неговото олицетворение. Всички можеха да се издигнат над орисията си и поне за миг да открият просперитет и неизмеримо щастие. Сватба, бебе, нова работа? Мазелтов. Евреите бяха забравили какво всъщност означава фразата. Само конкретният миг бе благословен. Винаги имаш възможност да прецакаш онова, което ще последва.

Не беше ли точно такъв животът на Дейвид? Той бе открил истинската любов, родило му се беше бебе, получил бе нова работа. А после, мазелтов, ФБР се появиха. Това бе нечий друг късмет. Дейвид трябваше да си създаде свой.

Агент Хопър отиде до дупката, изкопана в земята за погребението на Розен, и погледна надолу.