Тод Голдберг - Другото лице

— Не сме сигурни. Но има улики, че е бил транспортиран чрез компанията, която доставя месо в ресторанта ви. Ферма „Кошел“.

— Какво е сторил, за да му се наложи да избяга в камион за месо?

— Убил е трима федерални агенти и един таен информатор — поясни Джеф.

— О, мисля, че четох за този случай — заяви равин Коен. — В Детройт, нали?

— Чикаго — поправи го Джеф.

— Разбирам — отвърна равинът. — И според вас сега той стои в ресторанта ни и ви чака?

— Не — възрази Джеф. — Според мен оттук е отишъл някъде другаде, но бих искал да разговарям с персонала ви, за да видя дали ще го разпознаят, дали ще си спомнят подробности за въпросния ден.

— А този човек има ли си име?

— Сал Купъртин — отговори Джеф.

— О! — възкликна равин Коен. — Сега разбирам. — Взе вестника и в продължение на няколко мига преглежда статията за Бени Савоне. — Това, очевидно, е единственият град в Америка, където е незаконно да си италианец. Както можете да си представите, равин Кейлс се поболя от всичко това. Господин Савоне е баща на внучките му и съпруг на единственото му дете, а този… този… голем… само го клевети.

— Ако е невинен — изрече Джеф, — няма от какво да се притеснява.

Равин Коен отвори едно чекмедже на бюрото си, извади чифт сребристи ножици и се зае да изрязва статията от вестника.

— В Талмуда се казва, че има хора, които печелят безсмъртие през целия си живот, а други се сдобиват с него за един час — заяви равинът и продължи да изрязва статията, докато тя заприлича на конфети. После внимателно събра парченцата и ги хвърли в коша за боклук. — Според вас колко дълъг е животът на една вестникарска статия?

— Бени Савоне не ми влиза в работата — обясни Джеф.

— И въпреки това сте тук — изтъкна равин Коен. Сключи върховете на пръстите си под формата на палатка и за момент остана безмълвен.

Джеф не можеше да разгадае напълно интонацията на равина, не можеше да прецени дали той е ядосан, или заинтригуван, или просто отегчен. Равин Коен не изглеждаше изненадан от появата на човек, който работи за ФБР, и това бе странно. Колкото повече се вглеждаше в него, толкова повече Джеф имаше усещането, че той е преживял някаква злополука, защото кожата по врата и покрай косата му изглеждаше гладка. Не си беше правил фейслифт, но като че ли бе претърпял някакви корекции. Може да е бил нападнат от куче или нещо подобно. Това щеше да обясни странния начин, по който се усмихваше. А и брадата не се свързваше напълно с бакенбардите му… трябва да е било злополука. Или може би изгаряне? Беше невъзможно да прецени как изглежда кожата му под гъстата брада.

— Чудите се какво ми има на лицето — отгатна равин Коен.

— Моля? — изрече Джеф, защото не знаеше какво да отговори.

— Видях, че оглеждате лицето ми — заяви равинът, — опитвате се да отгатнете какво не му е наред. Няма проблем. Не сте първият. Оказва се, че децата често задават същия въпрос.

— Извинете ме — каза Джеф, — просто…

Равин Коен махна с ръка:

— Няма нужда да се извинявате. Според Талмуда не можем да очакваме Тора да живее само в красивите хора. Рано или късно и най-хубавото вино се разваля в златни бокали. — Отново се опита да се усмихне. — Е, предвид обстоятелствата, господин Хопър, се опасявам, че не мога да ви позволя да претърсите имотите ни без съдебна заповед. Макар да вярвам, че намеренията ви са чисти, трябва да ме извините, че в момента не се доверявам много на ФБР.

— Аз не съм агент на ФБР — напомни Джеф.

— Тогава сте просто нарушител — заяви равин Коен — и се опасявам, че ще се наложи да ви помоля да напуснете.

— Така ли искате да направим нещата? — попита Джеф. — Искате утре тук да пристигнат двайсет души, така ли?

— Ако желаете — изрече равин Коен, — аз с удоволствие ще ви разведа на обиколка из нашите обществени сгради. Ще ви покажа, че тук крием единствено пръст и пясък. И ако утре се върнете със съдебна заповед, „Темпъл Бет Израел“ с радост ще ви позволи да претърсите каквото пожелаете.

Джеф Хопър знаеше със сигурност едно — Поремба нямаше да успее да извади съдебна заповед за претърсване на синагога за двайсет и четири часа. Щеше да е цял късмет, ако изобщо успееше да получи такава. А и Джеф нямаше да участва в претърсването дори тогава. Утре двамата с Матю щяха да свършат тази работа по своите правила.

Джеф се изправи.

— Водете ме, равине.

Равин Дейвид Коен бе научил, че християнството, за разлика от юдейството, отхвърля идеята за късмета. Всичко се свеждаше до последствията. Ако водиш благочестив живот, ще ти се случат хубави неща. Ако водиш грешен живот, със сигурност ще те застигнат лоши неща. А ако водиш благочестив живот и все пак ти се случват лоши неща, значи така е било писано и в живота след смъртта ще бъдеш възнаграден с дара на вечната божия любов. Бог създаваше хората и им даваше свободна воля, само за да изиска пълна преданост от тях. А когато не я получеше, ги караше да заплатят адски висока цена за това. Нищо не зависеше от късмета. Всичко беше или награда, или наказание.