Тод Голдберг - Другото лице

Макар че и това бе някакъв избор. Искаше да запази ласките си за двамата души, чието докосване наистина му липсваше. Но днес, през първия му ден обратно сред живите — и последния за един доста дълъг период от време всъщност, — Сал позволи на хората да се блъскат в него, остави хората да го погледнат в очите, дори им позволи да му се усмихват.

Не че много от тях го правеха. В крайна сметка той все още бе Сал Купъртин. Все още бе Рейнман. Все още бе последният човек, когото искаш да видиш зад гърба си, където и да си. Напоследък обаче Сал Купъртин убиваше жертвата си без значение накъде гледа тя.

Докато шофираше от Лac Вегас за Рино, Сал прекара голяма част от времето в опити да намери нещо позитивно във всичко това освен факта, че навярно нямаше да му се налага да убива за известно време. Което беше добре, защото убийството на Джеф Хопър не му донесе никакво удовлетворение. Всъщност го разстрои дълбоко — поне за известно време, защото осъзна колко надалеч се простира измамата, която му бяха погодили. За пореден път той бе направил това, което някой друг трябваше да стори.

И сега благодарение на една малка промяна в сделката, която Сал бе направил по-рано с Прошарената брада, Джеф Хопър — или поне част от него — се връщаше обратно към Чикаго. Изглеждаше някак подобаващо, защото от Чикаго бяха изпратили Пол Бруно в Лас Вегас, а след като Сал прегледа документите, които откри в колата на Джеф, си помисли, че навярно в това има справедливост и дори малко ирония.

Денят бе дълъг и Сал имаше нужда от питие, а може би и от голямо парче риба, тъй като не можеше да понесе идеята да разрязва кървав къс месо за втори път през деня.

Сал не знаеше дали казината в Рино разполагат със софтуер за лицево разпознаване като в Лac Вегас, но не искаше да рискува, затова се вмъкна в един бар, наречен „Месинговото петаче“. Намираше се между заложна къща и виетнамски ресторант на име „Фо Сайгон“, който Сал разпозна от списъка на Хопър с клиенти на ферма „Кошел“. Беше от онези ресторанти, на чиито прозорци бяха залепени снимки на предлаганите ястия с ужасно качество. Сал известно време наблюдава нещо, наречено бо лук лак, което май съдържаше само месо, лук, маруля и бял ориз, и благодари на Господ, че не се бе озовал в тази чиния.

В „Месинговото петаче“ имаше около дузина посетители. Сал отиде до бара, поръча си „Джони Уокър“, черен етикет, е лед, развали пет долара на по двайсет и пет цента и се запъти към платения телефон. Намираше се между мъжката тоалетна (чиято врата бе изрисувана с каубой с изваден пистолет) и женската тоалетна (нарисувана жена бе надигнала роклята си и разкриваше секси жартиери), в задния коридор, който миришеше на почистващ препарат и бирена пикня. Не беше от типа места, където човек би прекарал твърде много време в чакане.

„Перфектно.“

Сал въведе цифрите, пусна долар и седемдесет и пет за пет минути време и се заслуша как миналото и настоящето му се съединяват в звука на звънящия телефон.

Рони Купъртин вдигна мобилния си телефон на третото позвъняване и изрече:

— Кой, по дяволите, се обажда?

— Мъртвият ти братовчед — отвърна Сал.

Настъпи тишина по телефонната линия и на заден фон Сал чу „Спортен център“ (някой от „Лейкърс“ беше „толкова готин, че няма как да не го харесате!“) и звук от течаща вода. Рони навярно се бе отдал на своето любимо занимание: гледаше телевизия в кенефа на мазето си.

— Радвам се, че се обади — заяви Рони. — Спести ми усилията.

— Предположих — каза Сал.

— На безопасно място ли си?

— Относително безопасно — потвърди Сал.

— В Чикаго ли си?

— Ако бях в Чикаго, щеше да знаеш.

Рони се изсмя:

— Сигурно е така.

— Оплескал си нещата — посочи Сал.

— Така ли мислиш? — попита Рони и последва звук, сякаш бе пуснал казанчето на тоалетната.

— Пак трябваше да ти почиствам кашата.

— Знаех, че ще го направиш — отвърна Рони. — Винаги те е бивало в тази работа. Затова си толкова ценен за мен. За всички.

— Вече не работя за теб — заяви Сал, — да сме наясно. Работя за Бени Савоне.

— Аз обаче чух, че някой го е изпял на федералните — подхвърли Рони. — Изглежда, онзи негов стриптийз клуб се е занимавал с доста съмнителни неща. Срамота наистина.

— Той ще е на свобода след трийсет дни — изтъкна Сал, макар че сам не вярваше в това. — Може би и след по-малко.

— Възможно е някой отново да го изпее — предположи Рони. — Възможно е на всеки няколко месеца федералните да научават по още нещо за твоя бос. Рано или късно може да започнат да проучват дори онзи еврейски бизнес. Проучил съм добре нещата и знам, че макар колите и наркотиците да са доходоносни, не могат да се сравняват с Господ и смъртта. Ето това се казва широкомащабен бизнес. Възможно е да имаш нужда от малко закрила сега, когато са повдигнати федерални обвинения срещу шефа ти. Възможно е да се погрижа телефонът на федералните да не звъни известно време.