Тод Голдберг - Другото лице

— О, да, равин Коен — отвърна Естер. — Веднага ще се заема със задачата. — Тя кимна тържествено, сякаш равинът току-що я бе помолил да приспи кучето му. Очевидно това бе свят, който Джеф не разбираше.

Тогава равинът помоли да бъде извинен, а Джеф последва Естер надолу по коридора до малък спретнат кабинет. На едната стена имаше полица за книги на нивото на гърдите и всички те бяха подредени в предната част на рафта, без нито една да е на мястото си. Голямо дъбово бюро бе поставено точно срещу вратата, зад него имаше стол от черна кожа с висока облегалка, а пред него — два не чак толкова удобно изглеждащи стола. Зад бюрото имаше и прозорец, който бе съвсем леко открехнат, така че Джеф чуваше гласовете на деца, които си играеха наблизо. Най-вероятно бе междучасие.

В другия край на кабинета имаше голям календар, разчертан върху бялата дъска на стената и наситен с предстоящи събития. Под него стоеше дървен шкаф с джунджурии по него: чаена чаша с чинийка, диплома от равинското училище, поставена в рамка, менора. Никъде нямаше дори петънце прах.

Естер остави чашата с кафе и вестника на ръба на бюрото и закърши ръце, сякаш бе искрено притеснена.

— Добре ли сте? — попита Джеф.

— Равин Коен никога не ми е възлагал някаква задача. Това е голяма крачка. Не ми спомена също дали иска и гевреци, а аз определено не искам да предполагам каквото и да било, тъй като знаете как може да бъде разтълкувано това!

— Моят съвет е да вземете и гевреци — заяви Джеф. — Кой би отказал един геврек, дори да не е помолил за него?

Думите му значително разведриха Естер.

— Отличен довод! — Тя потупа Джеф по коляното. — Благодаря ви. Колко прекрасен начин да гледаш на света.

След като Естер го остави в кабинета на равина, Джеф се опита да си представи как ли би се чувствал, ако светът му се въртеше около дребни неща като гевреците.

Щеше да отдели на равина десет минути, а после щеше да се насочи към магазина за деликатеси „При Микеланджело“ — едно от по-обещаващите заведения в списъка му, тъй като Джеф никога не бе чувал за италианска закусвалня за деликатеси, която не крие нещо. Мястото бе старо, датираше от шейсетте години. Когато идваше да играе комар в града, Джеф обичаше да посещава подобни заведения, тъй като те не криеха много факта, че освен месо сервират и други неща. Имаше голям брой хора в анцузи, които непрекъснато влизаха и излизаха от кухнята, броейки пари.

Джеф взе вестника и прегледа статиите. „Руски астронавти ще насочат гигантски огледала към Слънцето, които ще отразят светлина върху части от Земята за няколко минути“; „Повдигнати са въпроси във връзка с масивните бомбардировки над Ирак от страна на Съединените щати…“ Джеф потърси местните новини. Строежът на „Спагетената купа“ щял да усложни трафика за седмици напред. Седемдесет и пет милиона долара били заложени на Супербоул, казината щели да съберат

печалби от почти три милиона. Местен пластичен хирург навярно бил мъртъв. После следваше отново снимка на онзи тип Бени Савоне, този път до статия, написана от Харви Б. Къран, личния клюкар на мафията в града.

На улицата още се шепне за собственика на стриптийз бар Бени Савоне, арестуван по обвинения в конспирация заради побоя, нанесен от охранителите му на Луис Макдоналд, 42-годишен зъболекар от Небраска, който вече е парализиран и без едно око. Обвинителният акт е засекретен, но се говори, че Савоне е наредил записът от охранителните камери на клуба да бъде унищожен, а след това е изпратил приятел да види дали не може да се сдобие и със записите от заложна къща „При Ейс". Всичко това се случи, след като той предложи на близките на Макдоналд сериозна седемцифрена сума в брой, за да ги накара да си мълчат за престъплението и да предотврати гражданско дело срещу своя клуб за джентълмени „Дивият кон". Федералните също дишат във врата на Савоне заради „нередности с кредитни карти" по думите на наш източник. В наши дни това би могло да означава какво ли не, но ако някога сте посещавали „Дивият кон", знаете, че чаша вода струва 10 долара… или 100 долара, ако искате лед. Савоне е наел за свой правен защитник питбула Винсънт Зангари, така че със сигурност му е обяснено да си „държи устата затворена" и че „има права", но това едва ли ще спре федералните да погледнат по-отблизо някои от любимите договори за строеж, които Савоне е сключил от двете страни на главната улица. Бени Савоне не е имал сериозни проблеми със закона през последните десет години, така че има голяма вероятност да се върне за нула време към ежеседмичната си следобедна закуска в закусвалня „Бейгъл". Там той и тъстът му, равин Кейлс, разговарят за разширяването на Темпъл Бет Израел — амбициозния проект на „Савоне констръкшън партнърс" в Съмърлин. За босове като Бени Савоне „за нула време" обикновено означава шейсет дни, докато успеят да му уредят изслушване за пускане под гаранция.