Тод Голдберг - Другото лице

Джеф застина за миг и се опита да прочете отново статията. Сърцето му блъскаше толкова силно, че не успя да се фокусира напълно върху думите. Никога не бе чувал за Бени Савоне, преди да пристигне в Лас Вегас. Колкото до „Дивият кон“ — нямаше как да го подминеш. Заведението имаше реклами из целия град, а и бе с размерите на футболно игрище… футболно игрище, пълно с жени без горни дрехи.

Джеф знаеше всички думи, използвани в статията, но никога не ги бе слагал на едно място. Бос. Стриптийз клуб. Равин. Синагога. Звучеше като началото на тъп виц. А и за първи път от миналия април насам Джеф Хопър усети, че Сал Купъртин е някъде много близо. Все още не бе наясно как ще се свържат точките, нямаше дори бегла представа как се е натъкнал на тези факти, но знаеше нещо простичко и ясно: миналия април, в същата нощ, когато Сал Купъртин бе убил четирима души в хотел „Паркър“ в Чикаго, един камион бе тръгнал на път от ферма „Кошел“ и се беше озовал в „Темпъл Бет Израел“ в Лас Вегас седем дни по-късно. Може би на около петдесет метра от мястото, където сега седеше Джеф. Това беше факт. Освен това един от равините на „Темпъл Бет Израел“ очевидно бе тъст на известен „бос“ на име Бени Савоне, който — ако можеше да се вярва на клюкарската статия — отговаряше за строителството на разрастващия се кампус на синагогата.

В това нямаше нищо незаконно. Поне на пръв поглед. Нищо незаконно нямаше и в получаването на месни доставки, макар че Джеф се запита откога „Темпъл Бет Израел“ използват ферма „Кошел“. Всъщност още нямаше доказателство, че този Савоне е извършил нещо нередно, но легитимните бизнесмени обикновено не позволяваха на местните вестници да ги наричат „босове“.

Джеф се изправи и погледна през прозореца. Виждаше паркинга, малка част от площадката за игра, която сега бе пълна с деца, а по-нататък, в далечината, бяха тракторите, които местеха пръст. Може би имаше около трийсет строителни работници, които вършеха най-различни задачи, както и цистерна с вода и десетки акри необработена земя, която дори още не бе изравнена. Колко ли струваше подобен строеж? Милиони. Много милиони. Откъде идваха парите? И как се вписваше в това Сал Купъртин? Или той бе заровен под онази гимназия? Имаше го и този вариант. Джеф трябваше да научи от агент Поремба всичко, което може, за Бени Савоне и как, по дяволите, се беше оженил той за дъщерята на равина. Агентите от Лас Вегас щяха да знаят повече от Поремба, но Джеф вече нямаше как да стъпи в полевия офис. Към този момент имаше малко повече права от частните охранители. После щеше да се обади на Матю, за да го повика от Палм Спрингс, което бе само на четири часа оттук, и щеше да постави под наблюдение тази синагога.

— Прекрасна гледка, нали?

Джеф се стресна от гласа на равин Коен, обърна се и видя, че равинът стои точно зад него, само на няколко сантиметра разстояние. Вратата на кабинета беше затворена. Божичко. Кога беше влязъл?

— Строежът ли? — попита Джеф.

— Не — отвърна равин Коен, — как си играят децата.

— Да, да, предполагам, че е приятна гледка — потвърди Джеф.

— Но могат да бъдат и малко шумни. — Равинът се пресегна през Джеф, затвори прозореца с плъзгане, след което спусна дебелите кафяви завеси и светлината в кабинета намаля наполовина. — Моля, седнете и ще видя дали мога да ви помогна.

Джеф седна. Трябваше да подреди мислите си, да обмисли нещата едно по едно. Все още не разполагаше с нищо — просто думи от вестникарска статия. Трябваше да бъде щателен както винаги.

— Така — рече Джеф най-вече на себе си. Извади отново снимките на Сал Купъртин от бележника си и ги постави на бюрото на равина, до вестника. — Както обясних, търся този мъж. Виждали ли сте го?

— А кой сте вие? — попита равинът.

— Частен консултант на ФБР — отвърна Джеф.

— Какво означава това?

— Работя по специален проект заедно с тях — обясни Джеф.

— Нямат ли си достатъчно агенти?

— Не и за този случай, не.

— Струва ми се, че има доста агенти в Лас Вегас — възрази равин Коен. Посочи към вестника, който все още бе отворен на страницата със статията за Бени Савоне. — Ако може да се вярва на това, което твърди господин Къран в „Джърнъл ривю“. — Взе снимките на Сал Купъртин и внимателно огледа всяка една. — Боя се, че не ми изглежда познат — изрече най-накрая.

— Трябва да е бил тук през април — каза Джеф. Прелисти документите си. — На двайсет и втори, за да съм точен.

— И какво е правил тук? — попита равин Коен.