Ян Гийу - Вендета - Жива мишена

След това разговорът стана съвсем конкретен. Директното сътрудничество трябваше да се ръководи от министерствата на отбраната на двете страни. Очевидно част от италианските власти, които разследваха престъпленията на мафията, се намираха под юрисдикцията на военните. Като карабинерите например. Те бяха по-скоро военна, отколкото полицейска организация. Въпреки това обаче министерствата на външните работи трябваше да установят първоначалния контакт най-вече за да се договорят за общата политическа цел и да сключат необходимите споразумения. Оперативните действия обаче бяха отговорност на военните.

Последната им уговорка улесняваше значително работата на Андерш Стенсон. Той осъзнаваше отлично колко негативно бе настроен секретарят на министерството му и негов близък приятел към идеята на мисията да бъде изпратен човек със специфична квалификация. А на всичкото отгоре името на Хамилтън неизбежно отново излезе на дневен ред.

Разговорът, с който целеше да изнуди „Буфорш“ да осигурят сумата за откупа, мина бързо и сравнително леко. Те, разбира се, осъзнаваха, че плащането трябва да бъде извършено със средства на компанията, а не на държавата. Освен това представителите на шведската индустрия бяха обсъждали неколкократно евентуалния подход към подобни проблеми по време на различни срещи, и те отлично знаеха как да постъпят. Всички бяха единодушни, че ако някой от колегите им бъде отвлечен, трябва да го измъкнат на всяка цена. Освен това можеха да си позволят да платят доста висока цена, преди да им се наложи да обсъждат гадничкия въпрос колко струва животът на приятелите им. Суми до десет милиона крони не бяха проблем. Всички представители на шведската индустрия споделяха това мнение.

Следователно проблемът с парите бе решен. „Суидиш Орднанс“ щеше да преведе една доста голяма сума или в Банко ди Сицилия, или в една по-дискретна банка в Сан Марино веднага щом се наложеше.

Следващата стъпка бе да вкара шведската войска в играта и за тази цел си уговори среща с началника на Военното разузнаване адмирал Самюел Улфсон.

Андерш Стенсон го остави да почака отвън около петнайсет минути, преди да го покани да влезе в кабинета му.

Шефът на военното разузнаване очевидно бе притеснен от факта, че трябва да се яви при външния министър. Горкият човечец явно си мислеше, че някой от подчинените му бе открил или научил нещо, което определено трябваше да остане в тайна, и сега щеше да му се наложи да се обяснява като първолак.

Андерш Стенсон не можа да устои на импулса да се пошегува с колегата си по този въпрос, когато покани нервния и притеснен адмирал да се настани удобно в густавианския диван и даде знак да им поднесат кафе в пластмасови чашки върху сини салфетки.

— Мда, Сам, май доста се страхуваш от този разговор? — разсмя се министърът веднага щом секретарката му затвори вратата.

— С работа като моята хич не е трудно да си докараш язва. Имаш ли нещо против, ако пуша? — отвърна Самюел Улфсон сериозно и запали цигара веднага щом външният министър кимна.

— Спокойно, можеш да си отдъхнеш. Не сте се изложили, не и доколкото знам, а и не очаквам подобно нещо — продължи външният министър, очевидно в добро настроение.

— Радвам се да го чуя — отвърна Самюел Улфсон предпазливо. Не знаеше как да тълкува веселото настроение на министъра.

— Къде е Хамилтън? Не, не, не се е провинил, просто искам да знам къде е. На разположение ли е в момента? — изненадващо мина към същността на проблема външният министър.,

— В момента е в командировка в чужбина, но го очакваме утре или вдругиден — осведоми го Самюел Улфрон, а в очите му проблесна любопитство. — Пак ли ни очаква път?

— Може и така да се каже. Както вероятно знаеш, двама от служителите на „Буфорш“ изчезнаха в Италия.

— Да. Значи са отвлечени. Не трябва ли италианските власти да се заемат със случая?

— Сам, и ти ли!? — изстена външният министър.

— Не, споразумяхме се с италианците. Сега ни остава да платим откупа и да приберем съгражданите си. „Буфорш“ плаща. Това е и задачата ви. Какво ще кажеш?

Самюел Улфсон нямаше никакви забележки по въпроса. Естеството на задачата предполагаше участието на оперативни работници на Военното разузнаване. Щом се стигнеше до нощни срещи с няколко коли, размяна на заложници срещу пари и умението да се измъкнеш жив от подобна каша, не бе особено добра идея да възложиш работата на дипломати. При цялото му уважение към дипломатите…