Ян Гийу - Вендета - Жива мишена

Зала „Вагнер“ представляваше огромно помещение, десет на десет метра, с бял мраморен под, мръснобели, леко сивкави стени, обсипани със златисти орнаменти, а малко над пода имаше красива ивица от испански плочки. Очевидно залата се използваше най-вече за провеждане на конференции, тъй като почти цялата бе запълнена с редици черни сгъваеми столове, обърнати към маса, покрита със зелена покривка. От тавана се спускаше огромен полилей в бароков стил с голи крушки.

Дон Гаетано стоеше по средата на пътеката при последния ред столове. Той бе пълната противоположност на дон Томазо — нисък, слаб, с черни изразителни очи, тънък заострен мустак, който напомняше на контур или белег от нож. Мафиотският бос не продума, само измери с поглед Карл от глава до пети, а очите му се изпълниха с омраза. Носеше черен костюм със сребриста жилетка и златиста вратовръзка. Накрая каза нещо на придружителя на Карл, който преведе думите му. Очевидно дон Гаетано бързаше и очакваше да преминат направо към същността на въпроса. Карл му предложи да се настанят край масата със зелена покривка, издърпа демонстративно два стола от едната ѝ страна, седна от другата и с махване на ръка ги покани да последват примера му. Те се поколебаха, а Карл установи, че масата се намира до стената, която граничи със задния двор на хотела, и следователно никой не може да ги рани отвън. Това бе добре и за двете страни.

Когато се настаниха, дон Гаетано се огледа и каза нещо напълно неразбираемо. Преводачът му обясни, че тази стая има дълга история и че тук са взимани далеч по-важни решения от днешното. Карл пренебрегна намека за голямата среща между американските и сицилианските босове през 1957-а и попита дали може да започне, или първо искат да обсъдят евентуални въпроси от практическо естество. Когато преводачът предаде думите му на дон Гаетано, той махна презрително с ръка, което можеше да означава само едно. Карл можеше да говори.

— Добре — рече той решително. — Нека да започнем с Карини. Той реши да се качи до стаята ми с асансьора. Шахтата е в непосредствена близост до моята стая. Аз, разбира се, бях поставил специална аларма, която да сигнализира при всяко движение. Затова веднага щом го чух, излязох от стаята си, застанах до вратата на асансьора и залових господин Карини в мига, когато се показа навън. Взех му оръжието и заедно слязохме на приземния етаж. Моля, преведете думите ми.

Карл даде време на преводача, докато наблюдаваше внимателно изражението на дон Гаетано, който непрекъснато кимаше.

— Когато слязохме долу — продължи Карл, — открих, че там ни очакват двама от колегите на господин Карини. Те го видяха да слиза пръв от асансьора, но когато забелязаха и мен, вече бе твърде късно. Прострелях ги в гърдите с по два куршума всеки. След това притиснах господин Карини до стената, за да мога да довърша приятелите му. Изпразних пълнителя в тях и върнах пистолета на господин Карини. Пъхнах го в джоба на сакото му и го пуснах да си върви. Преведете!

Когато преводачът приключи, а Карл се приготви да продължи, дон Гаетано махна ядосано с ръка в опит да го спре и вместо това избълва цял куп въпроси. Другият мъж ги преведе дословно. Донът искаше да знае какви удари е получил Карини и защо „Кориере дела сера“ бе публикувал информация за предполагаемата му измяна. Карл прецени, че въпросите са смислени и вероятно решаващи. Наложи му се да се замисли, за да си спомни как точно постъпи с Карини в асансьора. Реши да заложи на първото, което му дойде наум.

— Господин Карини вероятно е имал голяма цицина на лявата страна на тила — започна Карл замислено и използва собственото си тяло за ориентир. — Вероятно е имал синини и силни болки в областта на десния бъбрек — допълни и отново посочи с ръка съответното място.

— Що се отнася до публикуваната информация в италианската преса, то тя се появи първо в един шведски вестник. Аз самият разказах на един шведски журналист за мнимото предателство на Карини с идеята, че кореспондентът на „Кориере дела сера“ в Стокхолм веднага ще захапе въдицата и ще разпространи информацията в Италия. Както и стана.

Накрая Карл махна с ръце, за да покаже, че това бе всичко. Дон Гаетано кимна замислено и зададе още един въпрос, който очевидно се отнасяше до саботажа край Пургаторио.

Карл извади от портфейла си половин стодоларова банкнота.

— Другата половина — побутна той банкнотата към дон Гаетано, — поставих в джоба на сакото на служителя на дон Томазо, който отвлякохме същата вечер. До тялото му лежеше западногерманска картечница, а отпечатъците му ще бъдат открити по няколко от най-горните патрони в пълнителя. Всички останали са чисти. По оръжието има отпечатъци от дясната му ръка. Предполагам, че подобни сведения все още се пазят в тайна от полицията, но вие бихте могли да проверите достоверността им по някакъв начин.