Ян Гийу - Вендета - Жива мишена

Изчака превода. Когато мъжът приключи, дон Гаетано се наведе напред и подпря брадичка на сключените си в юмрук ръце. Очевидно му бе много трудно да запази самообладание, дори леко трепереше. След малко се успокои и заговори бавно.

— Всичко, което ми казахте, Хамилтън, е вярно. Успяхте да ме убедите.

Последва пауза, през която дон Гаетано за пореден път се напрегна силно, за да не загуби самообладание. На Карл му се струваше, че донът е на косъм от инфаркт.

— Може да се каже, че камък ми падна от сърцето. Поне в едно отношение. Сега знам, че с дон Томазо не сме врагове.

Преводачът предаде думите, а докато дон Гаетано се подготвяше психически за продължението, което Карл съвсем ясно можеше да си представи, цялото му жилесто тяло затрепера от ярост.

— За съжаление не мога да кажа същото за вас, Хамилтън. Кълна се, че ще ви убия. Ще ви изтръгна сърцето, докато още бие в гърдите ви, Хамилтън.

Карл засия. Това определено бе репликата, която тайно се надяваше да чуе. С това всички недоразумения между гангстерските босове бяха изгладени.

— Разбирам ви, господин Мазара — рече Карл тържествено. — Но ако вие лично или някоя от горилите ви ми посегне дори с пръст, ще напуснете хотела в чувал. Надявам се, че го осъзнавате.

Ослепителната усмивка на Карл така силно контрастираше със смисъла на думите му, че дон Гаетано съвсем се обърка, а преводачът пребледня и на лицето му се изписа колебание дали изобщо да превежда.

— Преведете думите ми съвсем точно! — изкомандва Карл.

Мъжът започна с куп извинения, с които искаше да увери боса си, че се разграничава напълно от думите на врага (в този миг Карл бе посочен с пръст), който има наглостта да се изрази по толкова неуважителен начин. След това пристъпи към превода.

Дон Гаетано облиза бавно устни, а очите му съвсем се смалиха, изпълнени с омраза и гняв.

— Не можете да се нахвърлите върху мен, преди двамата с дон Томазо да довършим сделката си, надявам се, че разбирате и това — продължи Карл приятелски. — Бизнесът винаги е на първо място, нали, господин Мазара? Личният живот може да почака.

Карл се засмя и поклати глава. Сякаш намираше състоянието на противника си за изключително забавно.

Дон Гаетано се изправи толкова яростно, че столът зад него се прекатури, размаха юмрук пред лицето на Карл и го засипа с дъжд от ругатни.

Карл също се изправи, усмихнат, и махна на другия мъж да не превежда. Така или иначе можеше да се досети за какво става въпрос. Посочи вратата.

Дон Гаетано се обърна рязко и тръгна решително към изхода. Младият му придружител се обърка, дори кимна на Карл, по-скоро от уважение, отколкото от страх, и последва началника си. Двамата мъже затвориха вратата зад гърба си.

Карл забеляза, че въпреки силния си яд дон Гаетано бе прибрал втората половина от стодоларовата банкнота. Явно не бе загубил напълно контрол над ситуацията и щеше да изчака Карл да изглади отношенията си с дон Томазо, преди да изпрати убийците си отново при него.

Това, разбира се, можеше да доведе до проблем, но сега нямаше смисъл да се тревожи.

Той се качи в стаята си, без да се огледа; в момента бе един от най-добре охраняваните хора в Палермо.

Карл нямаше кой знае колко работа. Трябваше да се погрижи само за няколко дреболии. Извади радиостанцията и погледна часовника. До точен час, когато трябваше да се свърже с колегите си, оставаха само няколко минути. Тогава можеше да използва най-сигурната честота. Затова реши да изчака, извади лист и химикал и направи кратък списък.

Налагаше се да се върнат в района край Макари от другата страна на носа, където бяха паркирали колата на Луиджи. Той самият още тази нощ трябваше да се върне в Палермо, за да вземе микробуса си от гаража на хотела, да паркира по-малката кола на негово място или където и да било другаде и да остави ключовете на рецепцията.

Бе най-добре Карл да потегли доста по-рано, за да се увери, че никой не го следи до мястото на срещата, близо до паркинга при Макари.

Не биваше да прекаляват с оръжието, но един гранатомет определено щеше да свърши работа по време на финалната фаза. Като цяло и тримата щяха да са снабдени с автомати; не, по-скоро по едно оръжие с мерник и едно без. Това трябваше да е достатъчно.

На Карл не му се вярваше дон Томазо да е планирал някакъв последен двубой. Все пак донът бе наясно, че врагът ги превъзхожда многократно в техническо отношение.

На Луиджи се падаше задачата да избере място за срещата и да предаде информацията на врага по собственото им радио, без да споменава и дума за часа. Все пак имаше риск линията да се подслушва, а и вече се бяха разбрали по този въпрос. На Луиджи едва ли щеше да му е трудно да избере място.