Ян Гийу - Вендета - Жива мишена

— Бихте ли ни оставали насаме за малко? — попита дон Томазо, сякаш нямаше какво повече да каже. Карл успя да го види как посяга към телефона си веднага щом му обърна гръб и се приближи до другия край на балкона, където вече се издигаше бронирано стъкло.

Почука внимателно по стъклото. Да, определено щеше да спре обикновен куршум или поне щеше да го накара да се пръсне. Усети, че начинанието им клони към щастлив край, но същевременно го облада странно чувство на разочарование. Сякаш всичко бе свършило прекалено бързо, прекалено лесно и по план, сякаш бе очаквал, че досега вече ще е мъртъв. Не можеше да разбере чувствата си.

Дон Томазо продължаваше да говори по телефона под лозницата в другия край на балкона. Очевидно разговорът бе доста разгорещен и Карл се притесни, че мафиотът може да издаде прекалено много информация на подслушващите полицаи, да им подскаже къде са заложниците и така да им даде основание да атакуват и да объркат всичко. Той свали сакото си, разхлаби възела на вратовръзката си, облегна се на парапета и се загледа към морето и залива на Кастеламаре. Една двумачтова платноходка с американски флаг бавно се приближаваше срещу вятъра с включен двигател. Вероятно можеха спокойно да го видят оттам.

Дон Томазо го извика и му махна да се приближи. Карл се върна със сакото през рамо и седна на мястото си. Останалите мъже бяха намръщени и сериозни.

— Срещата с дон Гаетано и един външен наблюдател ще се състои в пет следобед — започна дон Томазо. — Той е ядосан и изпълнен с подозрения, а и трябва да ви кажа, че е далеч по-темпераментен от мен.

— Това едва ли ще е проблем, стига да разбере какво му казвам — рече Карл. — А относно заложниците… Между другото, надявам се, че не разкрихте кой знае колко информация по този въпрос, като се има предвид, че телефоните се подслушват.

— Естествено, че не! — изкриви лице дон Томазо. — Цял живот някой подслушва телефоните ми, свикнал съм! Шведската стока може да бъде доставена най-рано в полунощ.

— Бих искал да ви предложа размяната да се осъществи на около двайсет, двайсет и пет минути с кола оттук, в пет часа сутринта. Ще ви дадем инструкции на собствената ви радиочестота, на италиански. Става дума за мястото. Часът е договорен.

— Защо точно в пет, защо не в един или два? — възрази дон Томазо; не можеше да разбере защо Карл излишно отлага операцията.

— Защото в два навън цари пълен мрак, а към пет вече се развиделява — сви рамене Карл.

— И какво му е предимството? — попита дон Томазо подозрително.

— За нас мракът не е проблем, за разлика от вас — рече Карл с известно безразличие. — Целта е операцията да приключи без каквито и да било жертви и няма смисъл от излишна нервност. Предполагам, че и вие ще носите оръжия?

— Да — потвърди дон Томазо. — Както обикновено. Но какво искате да кажете с това, че мракът не е проблем за вас?

— Искам да кажа, че разполагаме със съответната техника — осведоми го Карл. — Значи се договорихме, така ли? Ако получите очакваните добри новини от дон Гаетано някъде след пет часа следобед, то размяната ще бъде осъществена в пет сутринта. Съгласен ли сте?

Дон Томазо кимна бавно, а Карл се изправи, облече си сакото и се протегна към радиото, което лежеше на масата. Извини се, че трябва да се обади, дръпна антената, включи апарата и видя как останалите присъстващи се усмихнаха озадачено.

— Трайдент до Орка и Тритон. Трайдент до Орка и Тритон от територията на врага. Вдигнете! — каза той на шведски. Изчака няколко секунди, преди да получи отговор, също на шведски.

— Тук Орка, чуваме те съвсем ясно. Има ли някакъв проблем? Край! — рече Оке Столхандске.

— Не, всичко мина по план. Ще се свържа по-късно с вас по другата линия. Край! — Карл прибра антената и изключи радиото. — Исках само да се уверя, че никой няма да ви нападне, след като си тръгна — обърна се към мъжете на терасата.

— Само още един въпрос, коменданте, ако ми позволите — обади се дон Томазо колебливо.

Карл го подкани с ръка да говори.

— Ако няма някаква чисто тактическа причина, която да ви попречи да ми отговорите, много бих искал да знам дали вие ме посетихте лично през онази нощ и как точно влязохте.

Дон Томазо си пое дълбоко дъх, сякаш този въпрос му костваше много.

— Оттам — рече Карл и посочи парапета. — Изкачихме се по скалната стена и след това по фасадата на къщата. Предположихме, че няма да ни очаквате от тази посока. Сред хората ви няма предатели, не се притеснявайте. Можете да видите клиновете по скалата. Първият е на около десет метра над земята, последният — точно под малката скална площадка. Можете да ги махнете, когато ви се удаде възможност — поклати глава усмихнато. С ръка на бравата, се извърна към дон Томазо: — А, да, ще ми трябва транспорт до Палермо. Бихте ли ми помогнали с това?