Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

— И мнозина други — също — отвърнах тихо. — Деца, много деца… Оли Уотс…

Старият примижа и потръпна. След малко поклати глава бавно и очите му се втренчиха в нещо невидимо.

— Онзи шибаняк Оли Уотс. Да не е бягал. Не биваше да се крие. Когато побягна, разбрахме всичко. Сони също разбра.

— Какво разбрахте?

Хрумна ми, че ако бях влязъл при него няколко минути по-късно, старият вероятно щеше да заповяда да ме убият или щеше да ме застреля собственоръчно. Но вместо това сега, изглежда, пожела да ме използва за слушател. Нещо като свидетел, пред който да оправдае действията си. Ще си признае греховете, ще се разтовари напълно — пред мен, чуждия, и това сигурно ще бъде последният път, когато ще говори за случилото се. Психология? Вероятно — при това типична за този вид хора.

— Ами, че е погледнал в колата. Не е трябвало да гледа там. Трябвало е просто да си замине.

— А какво е видял там? Какво е намерил в колата? Видеокасети ли? Или снимки?

Очите на стария дон се затвориха плътно, той стисна клепачи, веждите му се изкривиха от усилието, но явно не можа да скрие видяното или знанието за него от собственото си съзнание. През набръчканите ъгълчета на очите му се процедиха няколко сълзи и потекоха по бузите. Устните му се отвориха в безмълвни, беззвучни думи. НЕ. НЕ. ПО-ЛОШО. ОЩЕ ПО-ЛОШО.

След малко отвори очи и вече изглеждаше мъртъв отвътре.

— Касети със записи. И едно дете. Мъртво дете в багажника на колата. Моят Сони! Моето момче Сони… то убило едно дете…

Погледна ме в очите този път и сега лицето му се загърчи, готово да се разпадне, сякаш съзнанието му, мозъкът му не могат, не желаят да поберат чудовищността на извършеното. Същият този човек, който бе издавал заповеди за убийства и мъчения, сам бе убивал и измъчвал, сега разкриваше престъпленията на собствения си син и разбираше, че той — синът — е попаднал в мрака на Злото, мрак без измерения, черна дупка без светлина и въздух, където лежат деца с разкъсана плът — в самото сърце на Всяко Мъртво Нещо.

Ясно. За Сони е дошъл мигът, когато гледането не е било вече достатъчно, трябвало е да опита сам… видял е силата на тези хора, усетил е удоволствието, което те изпитват, когато бавно отнемат живота на невръстните, частица по частица… Трябвало е да опита сам.

— Наредих на Боби да ми го доведе, но той избяга и се скри. Веднага щом научи за Пили.

Лицето му се втвърди.

— Тогава заповядах на Боби да ги избие всичките. Всички останали. До един.

Лицето му почервеня от ярост. Изглежда, отново преживяваше разговора с Шиора, когато му е давал нарежданията си.

— Унищожи записите! Намери децата, открий къде са те и ги премести там, където никой никога няма да успее да ги намери! Ако щеш, изпрати ги на дъното на шибания океан. Искам да стане все едно нищо не се е случвало! И то наистина не се е случвало!

Изведнъж се усети къде се намира, какво наистина е било извършено, може би поне за малко, и ръката му отново погали главата на Сони.

— После се появихте вие. Бяхте тръгнали да търсите онова момиче и задавахте много въпроси наляво и надясно. А момичето пък откъде да знае? А може и да знае. Все пак реших да ви оставя да я търсите — за да се разкарате оттук. И от Сони.

Но Сони бе тръгнал след мен посредством наетите си убийци, които се бяха провалили. Техният пък провал бе накарал бащата да действа. Ако момичето оцелее и проговори пред съда, Сони отива на кино — с тази логика е бил изпратен вездесъщият Боби Шиора — да ликвидира Катърин Демитър.

— А Шиора защо уби Хайъмс?

— Какво?

— Шиора уби един адвокат в Хейвън, човек, който пък се опита да убие мен. Защо, питам?

За миг очите на Ферера се замъглиха, той посегна към пистолета на пода.

— Носите ли предавател?

Уморено поклатих глава и рязко разкопчах копчетата на ризата си, като открих гърди. Пистолетът на дона си остана на мястото.

— Разпознал го е от записите. Така е намерил и вас. Боби се движил с колата из града и изведнъж видял позната физиономия — отивала в обратната посока. Това бил човекът от записа, човекът, който…

Пак замълча и облиза устни, раздвижи езика в устата си, вероятно за да предизвика отделянето на слюнка и да може да говори.

— Трябваше всички следи да бъдат унищожени. Всички до една…

— Но не и мен?

— Може би и вас е трябвало да убие, щом ви е заварил там и е имал възможността. Без значение какво ще направят вашите приятели ченгетата.

— Трябвало е — рекох. — Защото вече няма да може. Умря.